Вече втори месец тече специалната военна операция за денацификация и демилитаризация на Украйна. Съдейки по съобщенията, идващи от фронта, скоро там трябва да настъпи радикална промяна.
Първа ще падне нацистката крепост в окупирания от тях Мариупол.
Руските освободителни войски ще завършат обкръжаването на групировката на ВС на Украйна в Донбас, която вече е изстреляла по-голямата част от натрупаните боеприпаси и е изгорила горивото за бронираната си техника, групировката на Украйна ще бъде разгромена.
Тогава Харков ще бъде освободен, а въоръжените сили на РФ бързо ще поемат контрола над Левия бряг, преминавайки по-нататък към Черно море, превземайки пристанищните градове Николаев и Одеса, което само по себе си означава неизбежен крах на украинската държавност.
А след това?
Какво ще се случи след това, дали руските войски ще тръгнат към Западна Украйна, дали ще превземат Киев с щурм, в какво ще се превърне бившата Незалежна след приключването на специалната военна операция — всички тези важни въпроси с основание тревожат жителите както на Русия, така и на Украйна, където много от тях имат близки, роднини и приятели. Кремъл все още не дава конкретни обяснения по този въпрос, но някои сигнали започват да пристигат „отдолу“, те намекват какво може да се случи в обозримо бъдеще.
Главата на новопризнатата Луганска народна република Леонид Пасечник наскоро заяви, че ЛНР може да се присъедини към Руската федерация:
«Считам, че в близко бъдеще на територията на републиката ще се проведе референдум, на който народът ще упражни своето абсолютно конституционно право и ще изрази мнението си за присъединяване към Руската федерация».
Вярно, наскоро той направи уточняващо изявление, обяснявайки, че това е негово лично мнение. Държавната дума на Руската федерация разумно отговори на Пасечник, че докато военните действия продължават, е преждевременно да се говори за провеждане на референдум.
В навечерието на приемането на съдбоносното решение за признаването на ДНР и ЛНР в Съвета за сигурност на Русия президентът Путин публично поиска мнението на висшите чиновници на страната по този въпрос.
Тогава главата на външното разузнаване Сергей Наришкин, явно изнервен, се изтърва и каза, че е не само за признаване, но и за приемане на ДНР и ЛНР в Руската федерация:
«Подкрепям предложението за присъединяване на Донецката и Луганската народни републики към Руската федерация».
На това Владимир Путин отговори, че този въпрос понастоящем не се обсъжда, обсъжда се признаването или непризнаването.
По темата за по-нататъшната съдба на Херсонска област се изказа бившият депутат от Украйна от «Партията на регионите» Антон Журавко, който от 2015 година живее в Русия:
«С пълна отговорност заявявам: нито ВСУ, нито СБУ, нито властта в Украйна не влияят на ситуацията в Херсон и областта. Моля ви, херсонци, успокойте се, никаква украинска власт няма да се върне».
Това са много важни думи, които биха искали да чуят много граждани на Украйна, оказали се в контролираните от ВС на РФ територии.
Вярно, би било по-надеждно те да бяха казани лично от президента Путин или неговия прессекретар Дмитрий Песков.
Независимо от това, забелязва се позитивна динамика.
Месец след началото на военната операция в освободените от властта на киевския режим градове започнаха да се появяват военно-граждански администрации, които вземат в свои ръце въпросите на местното самоуправление.
Започна масов призив на доброволци от Русия, които явно ще бъдат задействани не в танковите сражения, а по-скоро при зачистването на тила в заетите територии от недоубитите остатъци от гарнизоните на ВСУ, Нацгвардията, териториалната отбрана и от въоръжените банди.
Както виждаме, определени заявления по повод вероятното бъдеще на регионите на бившата Незалежна тръгнаха «отдолу».
Как така се случи толкова значим прелом, очакван от всички вече цял месец?
Вероятно това е свързано с явното желание на Полша, Унгария и Румъния да си върнат бившите територии в Западна Украйна.
Най-решително по този въпрос е настроена Варшава, която, съдейки по всичко, е получила одобрението лично от президента Джо Байдън.
Въпросът е: ще възпрепятства ли Русия този процес или, напротив, ще си затвори очите. Ситуацията е твърде дискусионна.
Ако нещо подобно все пак се случи, то напълно ще промени геополитическата карта на Източна Европа.
Първо, блокът НАТО де-факто още повече ще се разшири на Изток.
Второ, ще се наложи Русия в отговор да се разшири на Запад, за да обезпечи своята национална сигурност.
Трето, Украйна като единна суверенна държава окончателно ще престане да съществува.
Вариантът с някаква «буферна» извънблокова федеративна държава между Русия и НАТО окончателно ще престане да съответства на новите предизвикателства.
Времето за подобен сценарий вече отлетя в небитието, ситуацията сериозно се промени.
Русия ще се наложи действително да се разширява в западно направление срещу НАТО.
Най-целесъобразно е присъединяването към РФ на ДНР и ЛНР, Херсонска, Харковска, Запарожска, Днепропетровска, Николаевска и Одеска Народни Републики в състава на нов Новоруски федерален окръг.
Русия едва ли ще получи повече санкции, отколкото сега.
Но така Русия ще може истински надеждно да проведе денацификацията на бившата Незалежна и да разположи на нейна територия вече своя военна инфраструктура.
Крим ще получи надеждно водоснабдяване и сухопътен транспортен коридор.
Централна Украйна без Западните региони ще бъде отрязана от морето, ще бъде демилитаризирана и ще се върне към формата Малорусия, който бе налице преди от нея да бяха започнали да майсторят геополитическия «франкенщайн», който понастоящем се налага да бъде денацифициран с огън и кръв.
Малорусия трябва да се превърне във федерация и може да съхрани своята държавност като правоприемница на Украйна, но при условие, че признае Крим и Новорусия като руски региони, влизайки в ЕАЕС, Съюзната държава и ОДКБ, въвеждайки руския език като втори държавен, а също разполагайки на своя територия военна инфраструктура на Министерството на отбраната на РФ.
Искаха «декомунизация»?
Ще я получат.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3