Идеологията и практиката на фашизма по същество не се различават от идеологията и практиката на колониализма. Това, което Хитлер, Мусолини и Хирохито искаха да направят през 20-ти век (за да спечелят световно господство), британските и другите западни империи го направиха по-рано.
По зверствата си англосаксонците по никакъв начин не отстъпваха на германските фашисти. Дори расизмът, който ръководеше Хитлер, въобще не беше изобретение на нацистите, той беше почитана, уважавана идеология на европейския колониализъм от стотици години.
Идеологически фашизмът е остатък от средновековното мислене в контекста на възникването на националните държави, който се използва днес в политическата борба.
От гледна точка на политическата практика фашизмът винаги служи за установяване на световно или поне регионално господство на определена етническа група магнати.
Проследява се пряка връзка между глобализацията в европейско-американския смисъл и фашизма.
Англосаксонската световна хегемония, която се оформи след разпадането на СССР, е малко по-различна по своите методи от хитлеризма, но по същество е същата.
Когато Съединените щати трябва да бомбардират някого или да създадат кордон от враждебни страни около своите противници, те не пренебрегват нито колониално-фашистките методи на „изгорената земя“, нито отглеждането и подкрепата на фашистки организации.
Основната причина за фашизма е крайната монополизация и олигархизация на икономиката.
Точно както в епохата на колониализма най-големите поземлени магнати и техните кралски дворове организираха преразпределението на земята на цялата планета, днес най-големите корпорации и техните милитаризирани държави преразпределят пазарите на суровини, капитали и труд.
А най-лесният начин да оправдаете претенциите си за нечие добро е да обявите другите народи за непълноценни, техните държави за неправилни, несвободни и т.н.
Бандеровците не претендират и не могат да претендира за световно или регионално господство.
Те са просто пионки в ръцете на своите отвъдморски господари.
Петя Паликрушева