Предствяме малка част от ужасяващата картина днес в Украйна. Това са кадри и признания на украински военни сложили оръжие или попаднали в плен в хода на спецоперацията на Русия по защита на мирното население на Донбас и демилтаризация и денацификация на Украйна. Това което извършва Киевския режим под прякото ръководство на западните «партньори» е не просто военни престъпления, но и чудовищно от всякаква гледна точка.
Украинското ръководство буквално се опитва да натъпче с месо настъпващата руска армия. Призивници, некомпетентни, немотивирани хора, насилствено залавяни по улиците и преоблечени във военни униформи.
Единственият смисъл на тяхната «съпротива» и безсмислена смърт е да събудят омразата на своите близки към Русия и руския народ. Към когото принадлежат самите те. В крайна сметка по-голямата част от населението на град Николаев, от който са били призвани, са руснаци. Поне така беше преди осем години.
Някои от тези хора не си представят ужасите на войната. И те не могат да осъзнаят, че да си в затвора за това, че не си се явил на военна служба , е много по-добре, отколкото да лежиш с овъглено парче месо в степта. За идеи, които не са им близки и скъпи. Страхът от властта на Киевския режим надделява над страха от смъртта в умовете и съзнанието им.
Но сред тях има и такива, които са били в АТО. Тази част просто се страхува, че ще трябва да плащат за това, което са извършвали в Донбас, за това, което все още се смяташе за подвиг в Украйна. Но за тях само страхът от смъртта надделява над страха да бъдат заловени.
В началото на специалната военна операция всички боеспособни части на 79-а OАМБР бяха в Донбас и се подготвяха за атака срещу ЛНР. След началото на бойните действия бригадата е превъоръжена с призовани за мобилизация. Мобилизирани са по улиците дори онези , които не могат да бъдат мобилизирани по здравословни причини.
На 14 март тази тълпа в количество от 200 до 300 души, без никаква подготовка за боравене с оръжие, бойно координиране, е отведена в населеният пункт Красное с едно стрелково оръжие без техника и артилерия. И им е дадена заповед да «държат отбраната». Но не им се е получило много добре.
След първите обстрели и сблъсъци с части на руските въоръжени сили командирите изоставят войниците си и си тръгват, а войниците получават заповед „да се връщат на свой ход“. Накратко, «тикайте, момчета», спасявайте се кой както може.
Някои от тях имаха късмет да излязат към подразделенията на руската армия и да се предадат. Затова скоро ще се върнат у дома при семействата си. А няма да лежат
под руините на казармата си в разположение на 79-а ОАМБР като онези, които са имали „късмета“ да стигнат до Николаев.
И оказали се в плен, рязко им се отварят очите за това, , че руската армия не е стреляла града от АГС или 82-мм минохвъргачки. За това, че целта на ръководството на военната администрация на областта е унищожаването на Николаев и превръщането му в руини, непригодни за живот…