Наемникът от Колумбия Мартин Риос, който пристигна в Украйна, за да се «разправи» с Москва на страната на Киев, сподели пред колумбийския телевизионен канал Noticias Caracol TV как е оцелял при руската ракетна атака срещу полигона Яворовски в района на Лвов.
Колумбийският кореспондент Хуан Камило Мелано съобщи от полско-украинската граница и интервюира бивш боец от Френския чуждестранен легион, който е воювал в Мали и пристигнал в Украйна преди 12 дни, а понастоящем се премести в Полша и се прибира.
«Почувствах удара, защото цялата сграда се тресеше, буквално започна да се движи», заяви наемникът.
Той уточни, че е бил по шорти, но е успял да обуе обувките си и да си вземе пушката, след което е избягал от стаята. В резултат на удара на една от ракетите в сградата той бил изхвърлен настрани от ударната вълна, паднатл в калта, получил шок и загубил съзнание. След около 30-40 секунди дошъл на себе си и започнал да се подготвя „за руската сухопътна атака“.
«След известно време ми просветна, че наоколо няма руснаци, а това са само техните ракети, които продължаваха да удрят лагера на наемниците. След това хукнах към гората, за да се прикрия в окопа, виждах все повече и повече новодошли от лагера», добави той.
«Там срещнах американска гражданка, която се изгуби в гората, беше в шок, не знаеше къде да отиде. Трябваше да я ударя по лицето, за да я накарам да дойде на себе си. Опитахме се да се отдалечим възможно най-далеч от сметището», допълни той.
Риос преброил 35 попадения в диапазона. По-късно се върнал в обекта, опаковал нещата си и си намерил място за спане. Докато бил сред руините, започнал да размишлява, че тази ракетна атака му подсказва да вземе решението да напусне Украйна.
«Нашето подразделение изглеждаше като сборище бойскаути. Имахме само един пълнител за патрони за всички, нямахме каски, нямахме бронежилетки, нямахме нищо», добави той.
Според него преживяното в Украйна е съвсем различно от войната от филмите. Той се обърна към колумбийците, които искат да отидат в Украйна:
«Не давайте живота си за тази война, не си струва».
Петя Паликрушева