Бивши затворници от тайния затвор на «Айдар» споделиха пред Министерството на държавна сигурност на ЛНР за зверствата на бойците от националния батальон
Бивши затворници от незаконния затвор на батальона «Айдар» в село Половинкино (ЛНР) посетиха за първи път местата за задържане и успяха да дадат показания пред Министерството на държавната сигурност на ЛНР, предаде кореспондентът на РИА Новости.
Базата на батальон «Айдар» с таен затвор се намирал на територията на бивша колбасна фабрика край населеното място Половинкино. Бойците специално избрали база, разположена извън населеното място — далеч от любопитни очи.
В пушилнята на цеха бил създаден затвор за опълченците на ЛНР и симпатизантите. Според свидетелствата на местни жители в затвора са попадали и случайни хора, както и бизнесмени, които били рекетирани от айдаровците.
Един от случайните затворници през юни 2014 г. бил Дмитрий Курляндски, обикновен автомонтьор от село Георгиевка в околностите на Луганск.
«Съседът ми попадна под обстрел и беше ранен. Закарах го в болницата. По пътя се натъкнахме на контролно-пропускателния пункт «Айдар», заяви Курландски за РИА Новости.
Екстремистите заподозрели участието на Курландски и неговия другар, че са участници в опълчението — Дмитрий бил затворен в Половинкино за три седмици.
„Често ни биеха. Видях думата „сепар“ издълбана с нож на гърдите на един опълченец“, спомня си Курляндски.
Още по-големи издевателства се стоварили върху Иван Маслов, който наистина бил в опълчението. С техния командир те били заловени в района на град Счастие. Докарали ги в Половинкино, били хвърлени в килия, където нямало дори матраци.
„Ние спахме в пепелта, останала от пушилните”, заяви Маслов.
Наложило се да ходят по нужда в килията.
„Изкопаваш дупка като котките – и това е“, добавя бившият затворник.
Въобще не можело да става и въпрос за лечение на рани или вземане на душ.
Опълченците често били отвеждани в стаята за изтезания, която самите надзиратели наричали „процедурна“.
«Попитаха къде са вашите руснаци, къде са вашите чеченци, къде са танковете и за колко съм продал Украйна. Но аз не я продадох, аз се изправих (да воювам) за родината си», каза Маслов.
След две седмици на изтезания другарят Маслов бил отровен — обикновено им давали едно войнишко канче за двама, но тук за първи път им дали храна поотделно.
«Сутринта ни нахраниха, а следобед на командира му стана лошо – бълнуваше, започнаха халюцинации и умря“, каза Маслов.
Той не е разбрал защо е било взето подобно решение. И най-важното — и до днес не се знае къде е погребан починалият.
„Търсим гробище в околностите на Половинкино, където са погребани жертвите на «Айдар», а също така продължаваме да събираме доказателства и да разследваме военните престъпления на батальона“, заяви следовател от Министерството на държавната сигурност на ЛНР.
Петя Паликрушева