Украйна: 70 000 бандеровци и войници от ВС на Украйна се озоваха в «котли»

Колко дълго могат да издържат останките от украинската армия?

Руската спецоперация в Украйна за защита на републиките в Донбас продължава трета седмица. В същото време тя отдавна излезе отвъд самия Донбас, но столицата на ДНР все още е под обстрел, а значителна част от украинската групировка остава в окупираните територии на републиките.

Експертите говорят за образуването на няколко „котела“ в Донбас едновременно, но кога ще започне тяхното методично унищожаване? Явно бандеровците имат много боеприпаси, горива и смазочни материали, а и лекарства. Те винаги могат да реквизират храна от местните жители, какато се прикриват зад тях като „човешки щит”.

Разбираемо е, че съюзническите сили на Руската федерация и ЛДНР не бързат да щурмуват големите градове, за да избегнат сериозни загуби.

Колко критична е настоящата ситуация за украинските военни?

„Ситуацията в Донбас днес е диаметрално противоположна на тази през 2014 г.“, твърди Сергей Шведко, журналист от региона на Азовско море.

„Сега войските на ДНР и ЛНР напредват, а въоръжените сили на Украйна или се оттеглят, или падат в „котлите“.

Трудно е да се каже кога точно вражеските войски ще бъдат окончателно изгонени от донецка земя. В ЛНР това ще се случи по-бързо: остава да се освободи територията Северодонецк-Лисичанск. Въпреки че и тук ситуацията е брутална — украинските войници и тук се крият зад мирните жители.

Още по-трудна задача е освобождаването на такъв голям град като Мариупол, където са се заселили най-зловещите бандити, нацистите от «Азов» . Съобщава се, че градският гарнизон днес има 3-5 хиляди войници. Много впечатляващи цифри. Така че войниците на ДНР имат много работа. Военните кореспонденти на фронтовата линия съобщават, че процесът на освобождаване на града може да отнеме десет дни.

Естествено, не е лесно да си обкръжен от противника.

Но мисля, че те са се подготвили за обсадата. И с провизиите очевидно всичко им е наред. Бедата е, че за мирното население, което бойците държат за заложници, вече настъпва хуманитарна катастрофа. Затова считам, че военните действия за освобождаване на тези населени места ще бъдат, доколкото е възможно, форсирани. Да спасят колкото се може повече цивилни, които иначе просто те са обречени на глад.

„Ако погледнете ситуацията като цяло, около 60-70 хиляди военнослужещи, войници от Националната гвардия и националистическите батальони се оказаха в „котли“, твърди Александър Матюшин, лидер на руското социалистическо движение в Новоросия.

— Най-големият „котел” е т.нар. «Донбаски котел», който се формира между войските на ЛНР от изток, войските на Руската федерация, влизащи от север, от Харков, и войските на ДНР — от юг. Мисля, че е въпрос на няколко седмици кога най-накрая «капакът» му ще се затвори — там има около 50 хиляди души. Очевидно такива големи градове като Северодонецк, Лисичанск, Славянск, Краматорск няма да бъдат превзети от нашите войски направо. Те ще бъдат „обтичвани“ и постепенно ще изтласкат врага оттам.

Виждаме още един голям „котел“ в Мариуполска област, където се настаниха не само военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна, но и нацистите от „Азов“. Това е групировка от около 3-5 хиляди души, която системно остава без комуникации и ще бъде унищожавана.

Има и „Харковски котел“, „Сумски котел“, в който също има голям брой военнослужещи и паравоенни формирования.

— Колко време ще издържат? Продуктите могат да бъдат реквизирани от местните жители. Ами боеприпасите? Какво ще кажете за лекарствата? Ами горивото?

— Трудно е да се каже. Те изтеглиха много боеприпаси в Донбас. Въпреки факта, че руските ВВС редовно унищожават военни бази, те все още имат значително количество боеприпаси. Що се отнася до горивото, това е сериозен проблем, тъй като нито Русия, нито Беларус им доставят нефтопродукти. А в Европа, както виждаме, «горивото» също не достига.

В Украйна цените скочиха до небето — бензинът вече струва около 150 рубли или дори повече, ако се вземе в рубли. Същото е положението и с дизеловото гориво. Ситуацията напомня случилото се през 1944-45 г. когато съветската армия отряза петролните райони на Румъния, което лиши германската армия от гориво за нейните механизирани части.

По това време цялото им гориво отиваше за нуждите на Вермахта, за да могат танковите дивизии по някакъв начин да се движат. Доста е трудно да се каже доколко е възможно да се организират доставки от Европа, мисля, че всички тези комуникации просто ще бъдат прекъснати от руската армия.

Що се отнася до лекарствата, те почти нямат. Все още ги има в Западна Украйна, но дори и там просто са „пометени“. Що се отнася до храната, в онези градове, които попаднаха в «котлите», тя постепенно се изчерпва.

В Украйна цари грабеж.

Сега този, който е въоръжен, е нахранен. Скоро ситуацията в околните градове ще наподобява филма «Лудия Макс».

Надявам се, че повечето украински военнослужещи и бойци от паравоенните формирования все пак ще се предадат, когато разберат безсмислието на по-нататъшната съпротива. Една част, разбира се, ще бъде унищожена, някой ще се опита да направи пробив, ако не успее, или ще умре, или ще бъде заловен.

След пресяване и филтриране някои хора ще се върнат по домовете си — на мирна работа, тези, които са участвали във военни престъпления, ще трябва да си понесат отговорността.

Петя Паликрушева