Авторът, известен американски специалист по оръжията, признава изключителните достойнства на руската ракетна артилерия на страниците на списание National Interest. Той разказва историята на този вид оръжия, която датира от периода преди Великата отечествена война.
Превод от The National Interest, САЩ:
Артилерийските ракети съпътстваха руските сухопътни войски във всичките им победи – в далечни страни и в т.нар. близкd чужбина. Всяка страна, която влезе в конфликт с Русия, нейни клиенти или агенти сега или в близко бъдеще, вероятно ще бъде изложена на смъртоносната руска артилерия.
Леки и способни да превърнат вражеските укрепления в развалини, тези ракети издават зловещ вой, докато се втурват към целите си. Като оръжие във войната Русия използва артилерийски ракети от близо сто години, започвайки от епохата на Сталин.
Първите ракети
Съветският съюз поставя голям акцент върху развитието на науката и технологиите, а световните научни изследвания от 30-те години на миналия век най-вероятно подтикват съветските инженери да гледат на ракетите като на мощно оръжие. През 1931 г. в Съветския съюз е разработена неуправляемата ракета РС-132. Буквите Р и C в името означават «реактивен снаряд», днес тя ще се нарича ракета «въздух-въздух», но именно нейната конструкция е била използвана при производството на «ракетните системи за залпов огън (РСЗО)- известните «Катюши».
През 1938 г. полевите ракетни артилерийски системи БМ-13 („бойна машина“) влизат на въоръжение в Червената армия. В БM-13 са монтирани 24 релсови водачи на платформата на триосен камион ЗИС-6. Всеки снаряд М-13 е с диаметър 132 милиметра, оборудван е с бойна глава от 5 килограма и има обсег на удара от 8,4 километра.
Способността за водене на масиран огън беше основното предимство на БM-13.
Осем БМ-13 само за няколко секунди биха могли да освободят около тон високовзривни вещества и стомана.
«Катюшите» се използват в миналото главно за отслабване на общите позиции на противника преди настъпването на съветските войски.
BM-13 са взети на въоръжение малко преди операция „Барбароса“, германското нахлуване в Съветския съюз.
Те служиха на страната на Съветите през цялата война.
Артилерийски катери, влакове, танкове и други машини бяха подходящи за инсталиране на системите за изстрелване на БМ-13 върху тях.
Една от най-необичайните и смъртоносни ракетни системи в Съветския съюз (а след това и в Русия) беше и си остава тежката огнеметна система TOС-1A.
За разлика от предишните ракетни системи, TOС-1A е проектирана да може да води директен огън, изстрелвайки двадесет и четири 220 мм ракети по цели в полето на видимост, като се използва балистичен компютър, който изчислява точките на прицелване.
Като оръжие на линията на видимост, TOС-1A е особено ефективен, когато изстрелва термобарични снаряди. С един залп TOС-1A може да унищожи всичко в зона от приблизително 200 на 400 метра.
За разлика от други системи, TOС-1A трябва да работи под вражески огън, затова е инсталиран на основата на бронирания танк Т-72.
Действията на Русия в Сирия и в други зони на конфликт включват използването на същите артилерийски ракети.
Те бяха използвани дори в по-голяма степен от традиционните цевни артилерийски системи. Руските сухопътни сили използваха не само ракетни артилерийски системи, но и дронове, които служеха за идентифициране на целите.
Сирийската армия използва системите «Град», а през 2014 г. според някои сведения е получила няколко системи «Смерч». TOС-1A и «Град» бяха използвани от сирийските и руските военни в Сирия, тези системи получиха добра «бойна репутация» в Източна Европа.
Всяка страна, която влезе в конфликт с Русия, нейните съюзници или агенти, вероятно ще изпита ефекта на тази смъртоносна руска ракетна артилерия.
Източник: https://nationalinterest.org/blog/the-buzz/why-america-should-fear-russias-crazy-rocket-artillery-20085
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
