NYT: Антируската коалиция на САЩ се оказа фарс

Байдън постоянно говори за единството на Запада в контекста на руската спецоперация в Украйна, пише TNI. Въпреки това, отбелязва авторът на статията, последното гласуване в ООН е доказателство, че подобни твърдения са силно преувеличени.

Превод от The National Interest, САЩ: 

Администрацията на Байдън се хвали с изключителното единство на международната общност в противодействието на украинската спецоперация на Москва. Гласуването в ООН обаче е още едно доказателство, че твърденията за подобно единство са силно преувеличени.

На 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, осъждаща специалната военна операция на Русия в Украйна и изискваща незабавно изтегляне на руските въоръжени сили от тази страна. Администрацията на Байдън беше доволна от резултата. На пръв поглед нейните ръководителир имаха причини за това, тъй като преобладаващото мнозинство от гласовете бяха „за“.

141 държави гласуваха в подкрепа на резолюцията, само пет гласуваха против.

Това бяха Русия, нейните три надеждни приятелски държави — Беларус, Сирия и Северна Корея, а също и Еритрея.

Въпреки това, по-задълбочено изследване на резултатите от гласуването извън тази повърхностна картина разкрива някои интересни и обезпокоителни констатации относно целта на Вашингтон да изгради монолитна глобална коалиция, която да нанесе финансов и политически ущърб на властта на Владимир Путин за действията му срещу Украйна.

Един от тези моменти, който веднага грабва окото, е големият брой въздържали се.

Тъй като САЩ придават толкова голямо значение на изграждането на огромна коалиция срещу Москва, е необходима известна доза смелост на другите страни да откажат да се присъединят към нея. Щеше да е по-лесно да се гласува „за“, особено след като необвързващата резолюция беше чисто символична и не изискваше никакви съществени действия от страна на страните-членки на ООН. И все пак тридесет и пет държави отказаха да „умилят“ Съединените щати и вместо това избраха да се въздържат.

Някои от имената на държавите в списъка с въздържалите се не бяха голяма изненада.

Централноазиатските държави Казахстан, Таджикистан и Киргизстан са силно повлияни от Москва след падането на Съветския съюз в края на 1991 г. Същото може да се каже и за Армения. Куба е дългогодишен съюзник на Русия още от съветско време, а новите леви режими в Латинска Америка в Никарагуа, Боливия и Салвадор търсят нейната финансова и политическа подкрепа.

Москва работи усилено, разширявайки влиянието си в тези и други страни в региона. Някои други руски привърженици, най-вече Туркменистан, Узбекистан и Венецуела, избраха изобщо да не гласуват, което беше процедурният еквивалент на въздържал се.

Появата на други страни в този списък обаче предизвика много по-голяма изненада.

Фактът, че именно те се въздържаха, ясно показва границите на влиянието на Вашингтон.

Разбира се, сред тях имаше и няколко държави от Близкия и Близкия Изток, традиционно непокорни на САЩ, преди всичко Алжир, Иран и най-големият удар за Америка от всички страни от тази група – Ирак. Като се има предвид тежката военна и икономическа зависимост на Багдад от Съединените щати, човек би си помислил, че вотът на Ирак трябваше да бъде твърдо в колоната „да“.

Друга голяма изненада беше значителната група африкански държави-членки на ООН, които се въздържаха.

Тази група включва Бурунди, Централноафриканската република, Конго, Екваториална Гвинея, Мали, Мозамбик, Мадагаскар, Намибия, Сенегал, Судан, Южен Судан, Зимбабве и може би най-големият икономически и политически играч на континента, Южна Африка. Няколко други африкански държави тактично не гласуваха изобщо.

По-тревожни за Съединените щати, бяхя ключовите държави от Южна и Източна Азия, особено Индия и Китай, отказаха да гласуват в подкрепа на резолюцията.

Степента на недоволството на Вашингтон от този факт стана ясна, когато Байдън лично разкритикува двете страни за тяхното решение.

Индия не само запази своя неутралитет, но и поведе след себе си Шри Ланка и Бангладеш. Освен това дългогодишният противник на Ню Делхи и съюзник на Вашингтон в двустранния договор за сигурност, Пакистан, също се присъедини към въздържалите се.

Виетнам и Монголия отказаха да подкрепят резолюцията.

Гласуването на първия беше особено разочароващо за САЩ, тъй като Вашингтон от години активно ухажва Ханой като икономически партньор и партньор в областта на сигурността.

Най-големият знак за потенциалните проблеми за политиката на САЩ обаче беше решението на Китай да се въздържа дори от тази беззъба и символична мярка.

Понастоящем, предвид нарастващите връзки между Москва и Пекин, би било нереалистично американските лидери да очакват Китай да подкрепи каквито и да е реалистични наказателни мерки срещу Русия.

Всъщност има много признаци, че тромавата, антагонистична политика на Вашингтон тласна Русия и Китай към тясно стратегическо партньорство, което граничи с откровен съюз.

Правителството на Си Дзинпин многократно даваше да се разбере, че няма да се присъедини към икономическите санкции срещу Москва. Нещо повече, Пекин може дори да помогне на Русия да смекчи въздействието на всякакви санкции, наложени от водената от САЩ коалиция и в този процес да спечели лостове върху двустранните китайско-руските отношения.

Решението на китайската делегация да не одобри тази резолюция е доказателство за това колко тесни са станали двустранните китайско-руските връзки. Вероятно Китай ще бъде основната пречка за налагането на смислени санкции, които биха могли да принудят Русия да се откаже от операцията си в Украйна.

Гласуването в ООН е допълнително доказателство, че твърденията на САЩ за единство са преувеличени.

Когато повече от 20% от страните, участващи в Общото събрание на ООН, отказват да подкрепят чисто символична мярка, насърчавана от Вашингтон, глобалната коалиция, изградена от САЩ, изглежда наистина крехка.

Политолозите често отбелязват, че подобни коалиции обикновено са „широки една миля и дълбоки само един инч“.

В този случай, като се има предвид степента на дезертирство от нейните редици, водената от САЩ коалиция срещу Русия вероятно е широка само половин миля и дори по-малко от един инч дълбока.

Източник: https://nationalinterest.org/feature/un-vote-signals-trouble-washington%E2%80%99s-global-coalition-against-russia-200954

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front