Руските власти по поръчение на Владимир Путин съставят списък на неприятелските страни. За първи път подобна формулировка се чу преди година и се превърна в отговор на санкциите на Запада и предизвиканите от тях дипломатически скандали. Тогава САЩ и Чехия бяха признати за врагове. Новият списък обаче няма да има нищо общо с предишния, смятат експерти. През последните десет дни световният ред се промени и Русия ще изгради отношенията си със Запада по различен начин.
В рамките на два дни правителството трябва да определи списъка с държави, които не са приятелски настроени към Русия. Заповедта е дадена от президента Владимир Путин, според сайта на Кремъл. Това са страните, които са извършили неприятелски действия срещу „Руската федерация, руски юридически и физически лица“.
Президентът също така разреши на руските организации да плащат задължения към кредиторите от неприятелски страни в рубли, а не в чуждестранна валута. Плащанията са възможни по „различен ред“, който се определя от Централната банка (за кредитни и некредитни финансови институции) и Министерството на финансите на Руската федерация (за други длъжници), се казва в постановлението. Мярката се прилага за задължения в размер на повече от 10 милиона рубли на месец или равностойността им в чуждестранна валута по обменния курс на Централната банка.
През май миналата година правителството на Русия вече одобри списък на неприятелските страни. Той включваше САЩ и Чехия. Това беше отговор на експулсирането на руски дипломати от Съединените щати (тогава Вашингтон реши да експулсира десет дипломати) и дипломатическия скандал между Москва и Прага, който избухна след обвинението на руските специални служби в предполагаемо участие в експлозията в склада за боеприпаси в с. Върбетице през 2014г. Чехия изгони 18 служители на руското посолство, като ги обвини, че работят за разузнаването. Москва отговори, като обяви 20 служители на чешкото посолство за персони нон грата, като позволи на петима дипломати да останат.
Очевидно новият списък с неприятелските на Русия държави ще се разшири забележимо. Веднага след като Русия призна независимостта на Донецката и Луганската народни републики, западните държави начело със САЩ започнаха да налагат различни санкции. Така нареченият първи пакет от санкции се отнася не само за ДНР и ЛНР, но и за големи руски банки, депутати от Държавната дума и различни предприятия. С началото на специалната операция за демилитаризация и денацификация на Украйна потокът от санкции се засили, той беше наречен втори пакет (ограниченията засягат повече от сто лица, това са различни финансови ограничения и затваряне на въздушното пространство за руската авиация).
Започна масова спиране на руски и беларуски спортисти от участие в много състезания, различни спортни събития бяха прехвърлени от Русия, включително финалът на Шампионската лига на УЕФА в Санкт Петербург. Националният отбор по футбол беше отстранен от участие в международни първенства, а клубовете от РПЛ бяха отстранени от Европа.
След като бяха включени в списъка, Съединените щати и Чешката република бяха ограничени във възможностите си да наемат руски граждани и граждани на трети страни за работа в дипломатическите си мисии на територията на Руската федерация.
Санкциите засегнаха дори руските котки, на които беше забранено да участват в международни изложби под егидата на Международната федерация по котки (FIFE). Тогава беше сформиран третият пакет за замразяване на резервите на Централната банка на Руската федерация, както и за изключване на няколко големи банки от системата за парични преводи SWIFT.
Политологът Марат Баширов подчертава, че новият списък няма да има нищо общо със съществуващия, в който влизат САЩ и Чехия.
„Вече е съвсем ясно, че всички сме в нов свят. Това, което се случи преди десет дни и това, което се случва днес, са два различни свята”, обясни експертът.
Андрей Кортунов, генерален директор на руския съвет по международни отношения, е съгласен, че новият списък ще бъде различен.
„Трябва да вземем предвид, че има някои общи параметри на западните санкции, има дисциплина в Европейския съюз. След това ще трябва да се реши дали да се включат всички страни от ЕС, които са принудени да спазват тази дисциплина, или да бъдат включени само някои страни, които отидоха най-далеч в негативното си отношение към Русия. Някои държави, освен общите санкции, въвеждат допълнителни ограничения, преследват руски културни дейци и възпрепятстват студентите“, заяви Кортунов.
Според Баширов новият списък трябва да включва преди всичко държави, „от които са направили предни постове срещу Русия“, които, честно казано, са гадове за Русия.
„Ние не започнахме всичко това, не искахме цялата тази история в Украйна. Следователно списъкът преди година и днес са два различни списъка. Днес недружелюбните държави всъщност са държави, които атакуват Руската федерация, а тогава бяха само санкции“, подчерта събеседникът.
Баширов е убеден, че Великобритания трябва да е първа в списъка.
„Доста справедливо е да включим Полша, Чехия и Германия в този списък. Именно Германия днес има водеща роля в Европейския съюз“, смята експертът.
Германия, подчерта Баширов, «трябва да осъзнава ролята си в това, което се случва днес».
„Това не е война между Русия и Украйна. Това е процес, който променя нашия свят от еднополюсен към многополюсен. А Германия има много важна роля. Това може да намали негативния ефект от този преход“, смята Баширов.
Политологът обаче предлага авторите на списъка да се въздържат да споменават в него на САЩ, защото „това не е ответна мярка“.
„Това е предупреждение“, убеден е експертът.
Кортунов е съгласен, че при съставянето на списъка правителството няма да се ръководи от принципа „един аршин за всички“.
„Има нюанси по отношение на отделни американски компании, институти от гражданското общество, които работят в руска посока.
За всяка страна ще има отделен списък с ограничения, той ще бъде съставен, като се вземат предвид руските интереси и перспективите за взаимодействие с тази страна.
Ситуацията се променя много бързо. Възможно е онези мерки, които преди се смятаха за прекалено строги, сега да се считат за необходими в отговор на въведените от Русия ограничения на територията на определени страни“, предположи генералният директор на руския съвет по външни работи.
Политологът допълва, че попадането в списъка ще се отрази на икономическите отношения и съвместните хуманитарни проекти.
„Това може да засегне работата на организации с нестопанска цел, фондации и медии на дадената държава в Русия. Тук са възможни различни варианти, те ще бъдат обвързани с общата антисанкционна политика, която Русия ще използва, като вземе предвид икономическия натиск върху нея от Запада“, каза Кортунов.
Алексей Мартинов, директор на Института за най-новите държави, е убеден, че потокът от санкции срещу Русия сочи към „организирана и координирана атака срещу всеки руски гражданин поотделно“.
„Това е нова форма на информационна война, която бих нарекъл когнитивна война. На първо място, този списък от държави трябва да включва онези, които стоят зад организацията на всички тези събития, преди всичко Съединените щати и Великобритания. А след това всички, които по различни причини се присъединиха към тези санкции“, каза Мартинов.
Политологът прогнозира, че санкциите срещу Русия няма да постигнат целите си и в крайна сметка ще бъдат премахнати.
„Освен днешните списъци с държави, бих обърнал внимание и на компаниите, икономическите агенти. Връщането на руския пазар, към свръхпечелившите отношения с Русия, ще бъде възможно при много скъпи условия, включително загубите и разрухата, които те ще причинят на икономиката ни“, убеден е Мартинов, добавяйки, че на страните и компаниите, които „не станаха участници в кървавото англосаксонско представление, трябва да се осигурят преференциални условия на работа със статут на «приятел на Русия».
Петя Паликрушева