Военната операция, която започна Русия след речта на Путин от тази нощ има две ясно определени зони за действие:
Първата зона за действие на въоръжените сили на Русия са провеждане на ограничени военни действия ДО административните територии на ДНР и ЛНР и отблъскване на всички въоръжени формирования на украинската армия от територията на двете републики.
Втората зона за действие на въоръжените сили на Русия обхваща ЦЯЛА Украйна и смяна на властта в Киев с демократична и предаване на съд на всички неофашисти и виновници за извършени престъпления против човечеството и системен геноцид.
Мен лично ми е интересна втората точка. Защо? Заради двойните стандарти от страна на западните демокрации към възраждането на неонацизма и неофашизма като «Украински фашизъм» и опита им да му придадат един човешки «демократичен» облик.
Още със създаването на ООН и предстоящия разгром на фашизма и нацизма, ръководителите на трите държави СССР, САЩ и Великобритания се разбират да бъде извършена денацификация в Германия и Австрия, както и в други страни, и недопускане проява на фашистката и нацистката идеология в бъдеще.
Това предполага и пресичане на всякакви форми на героизация и възхвала на този модел и появата му под каквато и форма в бъдещи политически формати.
В Потсдамската конференция това споразумение е окончателно прието. Съюзната контролна комисия за Германия, заедно с новото правителство на Германия предприема мерки в тази насока както и арестуването на лица съпричастни с тази идеология. Предприемат се съдебни преследвания и изправяне пред съда на виновниците. Без давност във времето.
За жалост, с Украйна се случи това, което би трябвало целият западен свят (ако изобщо помнят какво донесе кафявата чума на Европа) да отхвърли, осъди и да пресече появата й. След безредиците на «Евромайдана» в Киев от края на 2013 и 2014 г. когато Украйна изпада в дълбока политическа криза и чрез преврат се сменя умереното правителство на Янукович с крайно дясното националистическо правителство на Яценюк, което създава добри условия за появата на неонацистки подразделения и паравоенни организации, които в крайна сметка овладяват страната.
Русия няколко пъти поставя въпроса в ООН за намиране на решение на конфликта в Украйна, както и усилия за осъждане на проявата на фашизма. Резолюцията, приета през 2019 г. след много дипломатически битки срещу възхваляването и героизацията на нацизма, където при гласуване в Общото събрание на ООН за голяма (и неприятна) изненада европейските демокрации се въздържат, а САЩ и Украйна гласуват против.
Само Израел през цялото време от 2017 до 2019 подкрепя проекта на резолюция срещу героизацията на нацизма. ЕС и САЩ отново избягват да назоват с истинските имена проблемите и постоянно намират начини за тяхното отклоняване с други за оправдание на поведението си с хвърляне на вината на другата страна. В случая на Русия и демонизацията й.
Събитията които следват вече всички ги знаем и как се стигна до днешната ескалация. Украйна и запада имаха своя шанс още от 2014 г. да намалят напрежението и да постигнат овладяване на кризата. Вместо това, решиха по друг път да тръгнат — този на санкции, постоянна конфронтация и непрекъснати маневри на военни сили и демонстрации на сила, чрез военни учения. Въпреки добрата воля и усилия на дипломацията, всичко беше предварително минирано и обречено на неуспех.
С ударната милитаризация на Украйна и повишаване на агресивния език се преминаха всички линии на търпение, включително и точката от която няма връщане назад.
Цитат от речта на Путин тази сутрин:
«Ее цель (спецоперации России) — защита людей, которые на протяжении восьми лет подвергаются издевательствам, геноциду со стороны киевского режима, и для этого мы будем стремиться к демилитаризации и денацификации Украины, а также преданию суду тех, кто совершил многочисленные кровавые преступления против мирных жителей, в том числе и граждан РФ»
Превод:
«Целта й е да защитим хората, които са били подложени на насилие, геноцид от режима в Киев в продължение на осем години и за тази цел ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и изправяне пред правосъдието на онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни, включително граждани на Руската федерация“
Георги Караславов, международник