САЩ трудно ще се примирят с мисълта, че техният «стар враг» от Студената война надделява, пише Род Дрехер в статия на TAC. Време е Америка да признае, че вече не е хегемон. Русия е по-силна, а американците допуснаха това чрез собствената си глупост, счита авторът.
Превод от The American Conservative, САЩ:
За американците е много трудно да се примирят с мисълта, че вече не сме това, което бяхме. Много от нас реагират на тази руско-украинска история с треперещи колене.
И двата вида ястреби крещят „Мюнхен!“, виждайки в думата като начин да приключат дискусията дали е разумно САЩ да рискуват войната с Русия заради Украйна. Между другото, ако сте следили отблизо събитията от началото на 2000-те, тогава не забравяйте, че думата „Мюнхен“ често се появяваше в дебатите за целесъобразността на войната с Ирак.
Ако сте били против, вие не сте нищо друго освен американското въплъщение на Невил Чембърлейн. Така американският народ беше убеден в тази глупава война. Или може би сами сме се убедили?
Ние, американците, сме свикнали да доминираме на световната сцена. Това не е защото ние сме някак си зли или изключително хегемонистични. Просто така се държат великите сили.
Ние крием хегемонистичните си импулси от самите себе си, говорейки за нашата мисия да насърчаваме свободата и демокрацията по света (но само демокрация, в която хората гласуват както ни харесва на нас.
Въпреки това хората по света, които са жертви на нашата борба за свобода и демокрация, е по-малко вероятно да бъдат подведени от нашите твърдения.
Вижте какво направи американската ръководна класа – в правителството, в армията, в политическите партии, в университетите и мозъчните тръстове, в апарата за външна политика и национална сигурност – през последните 20 години.
След като похарчиха между 1 и 2 трилиона долара за афганистанския проект, да не говорим за загубата на живот под формата на мъртви и ранени американски войски, миналата есен САЩ се оттеглиха от Афганистан в унижение и талибаните се върнаха на власт.
Междувременно нашата собствена държава се разпада.
Ние, американците, все по-често се избиваме един на друг.
Неравенството в доходите стана много по-изразено.
Инфраструктурата се срива.
Смъртността от наркомания и в по-широк смисъл от отчаяние нараства рязко.
Престъпленията в резултат на насилие се увеличават.
Южната ни граница е извън контрол…
А сега американският народ трябва да следва същата класа лидери, която унищожи нашия престиж и власт през последните две десетилетия, в глупава и ненужна битка с ядрена сила за съдбата на страна, която седи на границата на тази ядрена сила и исторически ли е била част от тази дължава от векове?
Наистина ли трябва да правим това?
Но виждам какъв е жизненоважният интерес на Америка да рискува във война с Русия.
Не е в интерес на Америка да дрънка с оръжия в тази част на света.
Сега не е 1992 г. Русия е по-силна, отколкото беше тогава, а Америка е по-слаба и най-вече заради собствената ни глупост.
Пат Бюканън и Рон Пол многократно ни предупреждаваха през годините за цената на интервенционизма, но ние не ги послушахме. Сега трябва да живеем с последствията от грешния избор, който направихме тогава, и никакво самохвалство и пожелания не могат да променят ситуацията.
Източник: https://www.theamericanconservative.com/dreher/the-new-world-order-america-decline-russia-ukraine/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front