Днес, когато САЩ и някои от техните съучастници от Северноатлантическия алианс натрапчиво подготвят Украйна за война с Русия, бойният потенциал на въоръжените сили на Украйна и състоянието на украинския военно-промишлен комплекс са във фокуса на медиите.
Нито в Киев, нито във Вашингтон, нито в редица европейски столици не пестят пари за пиар. Като мантра се повтаря основната теза, че „въоръжените сили на Украйна вече не са същите, каквито бяха през 2014 г., и са готови да отблъснат всеки противник“.
Това твърдение е подкрепено от гръмки изявления за модернизацията на украинската армия и предприятията на военната промишленост, приемането на съвременни образци на военна техника украинско и чуждестранно производство, както и високите бойни умения на украинския военен личен състав, постигнати чрез съвместните учения с Западните «партньори».
На 14 февруари Владимир Зеленски публично обяви, че „украинската армия вече е много по-силна, отколкото преди 8 години“.
Парламентарната фракция „Слуга на народа“ е солидарна с украинския президент, считайки, че „Украйна има най-мощната армия от 2014 г. насам и най-голямата коалиция от партньори в подкрепа на Киев от независимостта на страната“.
Не е ясно от какви съображения изхождат „слугите“, тъй като досега украинските военни се „отличаваха“ само с попадане в обкръжения и масово дезертьорство от бойното поле.
Освен това налице е силното усещане, че войниците на «незалежната» просто няма с какво да воюват.
Наскоро външният министър Дмитрий Кулеба се похвали с мащаба на помощта на „партньорите“, които прехвърлиха хиляди тонове оръжие и военна продукция в Украйна.
И наистина обемът на доставките се увеличава всеки ден. В Украйна се внасят боеприпаси, стара съветска техника и различни противотанкови и зенитни оръжия с изтичащ срок на годност. Неволно възникват естествените въпроси къде са продуктите на прехвалените украински предприятия и защо патроните, снарядите и противотанковите системи спешно се транспортират през половината свят от Съединените щати.
Отговорът е прост.
Военно-промишленият комплекс на Украйна съществува само на хартия и в изказванията на военно-политическото ръководство.
По време на наказателната операция срещу населението на Донбас въоръжените сили на Украйна „изядоха“ остатъците от запасите на съветската отбранителна индустрия. И сега складовете са празни, а предприятията, които някога ги пълнеха, са разграбени, продадени или прехвърлени под контрола на Запада. Тези процеси влязоха в най-активната си фаза от 2014 г. насам.
Причината за плачевното състояние на украинския военно-промишлен комплекс се крие в наистина феноменалното ниво на корупция.
Европейските «партньори» на незалежната често са замесени в престъпни схеми.
При П. Порошенко военната промишленост се озовава в ръцете на свързани с него олигарси, като О. Гладковски (Свинарчук), С. Пашински и техните роднини. Под стриктното ръководство на тези фигури, изведеното от експлоатация оборудване от епохата на Варшавския договор беше изкупувано на завишени цени, значителни бюджетни суми бяха разпределени за неосновни предприятия и разработването на собствени видове оръжия и военна техника бяха щедро финансирани, което в крайна сметка се оказа «крива» модификация на съветските модели. А от всяка сделка, от всяка единица оръжие, «покровителите» получиха солиден «гешефт».
Но ако при Порошенко самите украинци плячкосваха отбранителната индустрия, поне по някакъв начин зареждайки предприятията на «Укроборонпром» с държавни поръчки, то с появата на Владимир Зеленски контролът върху военната индустрия на страната премина изцяло в ръцете на чужди структури.
За ръководител на концерна беше назначен литовецът Айварас Абромавичус, който стартира процеса на прехвърляне на значителна част от производствения капацитет в собственост на частни инвеститори. Това „действие“ беше извършено под благовидния предлог за привличане на средства от трети страни, които трябваше да помогнат за рестартирането на предприятията на новосъздадената корпорация с частично участие на държавата.
Концепцията за реформите на «Укроборонпром» бе разработена с подкрепата на британското външно министерство, а финансовият одит бе поверен на специалисти от едно от подразделенията на Пентагона — Института за отбранителен анализ на САЩ.
Всъщност през пролетта на 2020 г. Томас Фиала, партньор на Джордж Сорос в Украйна, се зае с реформата. Истинската цел на реформите на държавния концерн беше елиминирането на значително отслабения, но все още основен играч на оръжейния пазар.
Западните куратори го разбиха на части, ликвидираха някои от тях и поеха пълен контрол над останалите.
Какъв е резултатът?
Напълно разрушеният и ограбен военно-промишлен комплекс на Украйна е призван да гарантира „новата, мощна“ украинска армия.
Поради тази причина украинските военни станаха напълно зависими от чуждестранните доставки на оръжия и военна техника, резервни части и боеприпаси. Както за оръжия на страните от НАТО, така и за оръжия от съветско и руско производство.
А „партньорите“, очевидно, просто се отървават от натрупания и изведен от експлоатация боклук.
И дори на фона на изостряне на ситуацията около Украйна, разграбването на военния бюджет продължава. Разследващата група Watchdogs съобщи, че в складовете на въоръжените сили на Украйна няма каски и бронежилетки, въпреки бюджетните средства, отпуснати за попълване на тези запаси.
Но няма значение, канадският премиер Джъстин Трюдо вече бърза да помогне на Киев и вероятно отново ще достави същите негодни каски, които красят военните музеи на Донбас за въоръжените сили на Украйна.
Но стопаните на канадски униформи вече няма да могат да споделят впечатленията си от използването им.
Петя Паликрушева, превод и редакция
