Държавната дума изпрати на президента Путин препоръка за признаване на независимостта на Донецката и Луганската народни републики. Така Москва постига изпълнението на няколко плана по отношение на Донбас и украинската криза, пише Habertürk. Въпреки факта, че решението все още не е взето, авторът на статията прогнозира кои други страни ще последват примера на Русия.
Превод от Habertürk (Турция):
Руската държавна дума изпрати препоръка до руския президент Владимир Путин да признае независимостта на Донецката и Луганската народни републики, които обявиха своята независимост през 2014 г. Решението беше одобрено с гласовете на 351 депутати, 16 парламентаристи бяха против. Като основа беше представена „сигурността на хората в Донбас, тяхната защита от външни заплахи и атаки“.
Подчертана е и възможността за стартиране на процеса на международно признаване на двата субекта.
Министерството на външните работи на Украйна незабавно излезе с изявление в отговор.
„Позицията на Украйна остава непроменена: признаването на Русия на така наречените Донецка и Луганска народни републики ще означава съзнателното й оттегляне от Минските споразумения. Такава стъпка ще нанесе сериозен удар на политическото и дипломатическото регулиране, за което Украйна и нейните партньори работят активно», се казва в изявлението.
Това споразумение от гледна точка на Киев означаваше отваряне на пътя към специалния статут на Донбас. Всъщност, когато споменахме дипломацията, Русия многократно обвиняваше Украйна, че не изпълнява тези споразумения.
Междувременно Украйна от самото начало подчерта, че няма да приеме никакви преки контакти с представители на Донбас. По силата на повишаване на вероятността за членство на Украйна в НАТО и разширяване на военната подкрепа за Киев, тази тенденция се засили.
Трябва да се припомни, че подобен процес се извърши и в Крим. Независимост и референдум, след това признаване, последвано от решение за анексиране. В резултат на референдума, проведен през 2014 г., беше обявено, че Крим е решил да се отдели от Украйна, а два дни по-късно Путин подписа документ за признаването на Крим. Естествено, това решение, което Украйна не призна, беше внесено в Общото събрание на ООН. 100 от 193 държави подкрепиха резолюцията за териториалната цялост на Украйна, 11 бяха против, 58 се въздържаха. Въпреки факта, че подобни резолюции бяха приети в ООН четири пъти, поради съвещателния характер на тези документи и правото на вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН, действителната ситуация се запази.
Има няколко основни неща, които Москва се опитва да постигне, показвайки картата за признаване на Донбас.
Москва, особено през 2019 г., започна да издава руски паспорти в тези два субекта и предостави такива предимства на местните компании, сякаш са част от Евразийския икономически съюз.
Много е вероятно, че ако Путин предприеме стъпки за изпълнение на решението за признаване на ДНР и ЛНР, някои други страни, действащи заедно с Русия, да го последват.
На първо място, това ще бъдат Беларус и Армения.
Натискът в тази посока е неизбежен и върху страните от Централна Азия. Друг въпрос е да се уговорят Украйна и европейските държави да изпълнят Минските споразумения. Ако Русия направи това, тя ще има възможността стъпка по стъпка да превърне зоната на замразения конфликт в процес на контролирано напрежение и зависимост.
В наши дни, когато все по-силно се говори за възможността за пълномащабна война, горният сценарий може да разкрие и нова стратегия за постигане на компромис.
Източник: https://www.haberturk.com/yazarlar/prof-dr-kursad-zorlu/3346282-rusya-masaya-tanima-kartini-surdu-peki-bu-adim-ukraynadaki-sureci-nasil-etkiler
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front