Американският колумнист счита, че е крайно ненавременно европейската икономика да раздухва конфликта в Украйна. Неспособността на Киев, Вашингтон и Москва да обявят примирие означава, според него, че бъдещето на Украйна е пълен хаос. Но има изход: Украйна трябва да се върне към доктрината от 1990 г.
Превод от Forbes, САЩ:
„В хипотетичния случай на пълен конфликт между Русия и Украйна, ние очакваме, че основното въздействие върху икономиката на еврозоната ще бъде повишаването на цените на газа“, заяви Амарджот Сидху, икономист в «БНП Париба» в Обединеното кралство и Европа. Считаме, че цените на газа ще се удвоят повече от два пъти, а инфлацията в еврозоната ще надхвърли 6% до пролетта и ще остане висока за по-дълго от нашия базов вариант.»
От 2014 г. западните държави, водени от Вашингтон, са замесени в грозния и тежък „развод“ между Москва и Киев. Ако беше брак, Вашингтон можеше да се сравни с „другата жена“.
Дори украинският президент Владимир Зеленски предупреди, че администрацията на Байдън ескалира ситуацията, като преувеличава степента на реалната заплаха от Русия.
След като рейтингите на президента Байдън сега изглеждат по-зле от нивото на подкрепа за бившия глава на Белия дом Тръмп, Украйна прилича все повече на отвличаща маневра. Следователно пазарът едва ли ще се различава много от ситуацията по време на предишните санкции и слухове за война.
Санкциите срещу Русия само ще влошат ситуацията.
В най-лошия сценарий най-големият риск за Европа е енергийният сектор.
Ще толерира ли Русия постоянно да бъде представяна като „черната овца“ в европейското семейство? Ще изтегли ли войските си от границата с Източна Украйна, за да успокои Запада?
Това е изключително малко вероятно, освен ако не получи уверения, че Украйна никога няма да бъде член на НАТО.
Така че Европа има проблем с възникването на риск, свързан с Русия.
Европа е принудена да обмисли възможността Газпром, най-големият европейски доставчик на руски газ, да наруши договорните си задължения. Това никога не се е случвало в Европа. Но винаги за всичко има първи път. Това става толкова по-вероятно, колкото повече руските власти усещат, че са притиснати до стената заради Украйна.
През декември цените на енергията в Германия се повишиха с 69% спрямо декември 2020 г.
В най-лошия сценарий, ако Газпром се откаже от договорните си задължения за доставка на газ, европейските собственици на жилища и бизнеса ще станат заложници на политиката във връзка с украинско-руската граница и опасенията на Москва относно разширяването на НАТО.
САЩ заявиха, че ако Русия направи това, Щатите ще компенсиран всяка празнина в доставките. Но за да компенсират отсъствието на Газпром от европейския пазар, те ще трябва да продават големи обеми втечнен газ.
НО: по-голямата част от американския втечнен газ заминава за Азия, за да изпълни поръчките, направени години предварително. САЩ не могат просто да натиснат превключвателя и да пренасочат доставките. Като се има предвид вътрешната инфлация на цените на енергията, би било политически непрепоръчително да се изчерпват вътрешните резерви, за да бъдат спасени германците.
Наблюдателите, следящи ситуацията в Украйна, акцентират върху Минските споразумения. Формулата на Щайнмайер беше по-опростена пътна карта, която предвиждаше, както в споразуменията от Минск, провеждането на гласуване в отделни сепаратистки райони на Донецка и Луганска области в Източна Украйна в съответствие с украинското законодателство и под надзора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Ако ОССЕ счете гласуването за свободно и справедливо, тогава тези области ще получат специален ред на самоуправление. Русия от своя страна ще напусне частта от руско-украинската граница, която не се контролира от Украйна, и ще прехвърли контрола върху нея на Киев.
Правителството на Зеленски все още не е започнало да изпълнява този план.
Теоретично Брюксел може да си сътрудничи с Вашингтон, за да намери компромис за разрешаване на ситуацията в Донбас.
Напрежението с Русия, подхранвано от Съединените щати, според Зеленски, е вредно за Украйна.
Постоянната паника извежда страната извън полезрението на големите корпоративни инвеститори. Това възпира чуждестранните портфейлни инвеститори дори след като ЕС похарчи повече от 15 милиарда евро за украинската икономика и реформи, а МВФ похарчи 15 милиарда долара, втората по големина финансова помощ, която е предоставила, повече от тази за Аржентина.
Колкото по-сериозен е конфликтът, толкова по-трудно ще бъде реализирането на призива за превръщането на Украйна в капиталистическа демокрация от западен стил.
Тази неспособност на Русия, Украйна и „другата жена“ (САЩ) да обявят примирие означава, че основният сценарий за Украйна е още по-неблагоприятен – пълен хаос.
Примирието може да изглежда поне така: няма членство в НАТО, а Русия признава правото на Украйна да съществува, както намери за добре – като независима и суверенна държава.
Украйна се връща към старата си външнополитическа доктрина, първоначално прокламирана в Декларацията за държавния суверенитет на 16 юли 1990 г., малко преди разпадането на СССР.
В нея се казваше, че страната трябва да стане неутрална държава, а не да бъде във военни блокове.
Източник: https://www.forbes.com/sites/kenrapoza/2022/02/09/why-the-latest-russia-crisis-might-be-worse-for-berlin-than-moscow-and-kyiv/?sh=50dc45222065
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front