Изглежда, че Западът прие фразата на Владимир Путин „Харесва ти, не ти харесва, търпи, красавица“ като пряко ръководство за действие и започна да прави с Украйна точно това — да търпи.
От мнението на Украйна никой не се интересува. Това вече не е нагнетяване и дори не е истерия — събитията влязоха във фазата на истинско изнасилване на Украйна, тя трябва безпрекословно да търпи и да не се оплаква.
Тя нама право на глас.
Украинските политици и чиновници могат колкото си искат да твърдят, че не виждат никакви признаци на това, че Русия е готова да нападне Украйна, но на тях им се заповядва да си затворят устата.
Те могат буквално да крещят, че не бива да се спират самолетните полети с Украйна и да не се закрива въздушното пространство, но от това никой не се интересува, а крупните чуждестранни авиокомпании, една след друга, отказват да летят до Украйна.
Стопаните не лизинговите самолети се подготвят да ги изведат от територията на Украйна.
Тя ще остане без полети, без дипломати — жалки остатъци са се сгушили някъде в Лвов, а скоро ще побегнат и инвестииите, още повече, че това съвсем не е трудно, понастоящем всичко се прави с едно кликване на компютъра.
Ако на 15-17 февруари или на 22-ри, както заявява CNN, нищо не се случи, Украйна ще се окаже разгромена — поне икономически.
И което е още по-забавно — Русия отново няма да започне война.
Това, което в момента се случва с Украйна — е нов котел, мащабен и много опасен, неговите последствия могат да се окажат продължителни и много по-тежки, отколкото военните поражения.
Разбира се, има вероятност в същите тези дни, които западната преса обяви за «дни на руското нахлуване», да се случи някаква мащабна провокация или опит да бъде върнат Донбас със сила, но и този сценарий няма голяма вероятност да се случи, просто защото на всички им се живее, дори на най-упоритите нацисти на линията на разграничение.
Едно е да се упражняваш в стрелба по старци и деца, знаейки, че почти нищо няма да долети до тебе в отговор, но напълно друго е да се изправиш в боен сблъсък с добре въоръжен и опитен противник, с чиято роля напълно обосновано може да се заеме Русия, използвайки армията си.
И дори не със съхупотните войски, а с всевъзможните ракети, чиито удари могат да нанесат на ВСУ недопустим критичен ущърб.
Разбира се, всички това се разбира и в окопите от украинска страна, а такова развитие на събитията съвсем не им се харесва — независимо от това какви санкции след гореспоменатия вариант ще бъдат въведени срещу Русия.
По всяка вероятност в предполагаемите дни на нахлуване ще има оглушителна тишина.
И пустота, която след това непременно ще се пресели в умовете на хората, защото тези умове бяха затрупани от истерия до краен предел, като някакъв наркотик.
Ще настане отрезвяване, а то ще бъде страшно.
Трябва просто да се огледаш около себе си какво направиха всичките многобройни «приятели и съюзници» на Украйна.
Изнасилиха я.
И я оставиха в канафката на пътя напълно гола.
«Прави каквото си искаш. Ако Русия не нахлуе — това е твой проблем, а ние, от своя страна, направихме абсолютно всичко, за да може тя да те нападне.
Е, щом не те нападна — значи не те нападна».
А красавицата съвсем не е красавица.
Одрана, кльощава, а и изнасилена, при това не от този, който считаше за агресор, а от своите най-добри приятели и съюзници, които не само я изнасилиха, но и я заставяха през цялото време на изнасилването да се тръшка «Целият свят е с нас!», просто така — с извратен цинизъм.
Трудно е да си представим какво ще се случи с Украйна след същото това «руско нахлуване» — при всички положение това ще бъде своеобразен водораздел, линия, след която на украинците ще им се наложи да си включат мозъците и да започнат да мислят.
Да мислят, за да могат да оцелеят.
В противен случай всичко гореспоменато ще продължи, докато Украйна не се самоунищожи сама, защото всяка истерия, а особено тази, която преминава в депресия, влияе пагубо на физическото състояние.
Съсипва и бавно убива.
А за доубиването на икономиката ще помогнат всичките тези съюзници, същата тази истерия.
И без това с икономиката ситуацията там е трагична, но все пак има остъци, които трябва да се доунищожат.
А може би на всичко това трябва да се сложи краят?
Може би най-накрая трябва да се започне да се мисли и да се осъзнае кой е приятели кой е враг, а и кой те изнасилва?
А това не е особено трудно, ако притежаваш поне минимални аналитични способности — всичко става пределно очевидно.
Главното е да направиш тази крачка.
Която може да се окаже спасителна.
Голос Мордора, специално за News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция