Френският експерт по геополитика обсъжда украинската криза с Le Figaro. Според него огромната маса, на която седяха Путин и Макрон по време на срещата, е „геополитическа метафора“. А европейските съюзници трябва да спрат истериите и да се обединят, защото това налага новата студена война, счита анализаторът.
Превод от Le Figaro, Франция:
Жан-Силвестър Монгрение: Внушителният размер на масата за преговори е геополитическа метафора. Това показва дистанцията между идеите и концепциите на Кремъл и западните лидери, включително и с президента на Франция, въпреки словесните му отстъпки. По време на този петчасов разговор нямаше приятелски жестове, никаква топлота и доверие, противно на езика, който обкръжението на Еманюел Макрон разпространяваше и медиите улавяха. По време на последвалата пресконференция нищо не се промени нито в израженията на лицето, нито в поведението на двамата държавни глави. Беше изпитание за сила.
Кремъл вече опровергава някои от твърденията на Франция за «конкретни мерки» за деескалация. А руската преса злорадства за прогонването на французите от Мали.
По украинския въпрос, както и по въпросите на геополитическия ревизионизъм, Владимир Путин проявяват упоритост и последователност.
Решението за съсредоточаване на руски войски и военна техника на източните граници на Украйна, а сега и на територията на Беларус, за което Русия толкова копнееше, не беше взето внезапно или механично.
Стопанинът на Кремъл е много твърд в намеренията си.
Едва след като руската армия бъде отслабена, което намалява непосредствената заплаха за Украйна, може да се говори за „деескалация“. При сегашното състояние на нещата е важно да се отбележи, че Владимир Путин по време на съвместна пресконференция с Еманюел Макрон аргументира позицията на Русия отново и отново. Той изглеждаше зает с идеята да забие клин между Франция и нейните съюзници.
– Какво очаква Владимир Путин от НАТО? Колко е резонно?
— Привличането на внимание към НАТО е трик на Владимир Путин.
Той знае, че въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО не е на дневен ред: на срещата на върха в Букурещ (2008 г.) проектът беше отложен за неопределено време и в НАТО няма консенсус по този въпрос. Членството на Украйна отдавна е престанало да бъде дипломатически и военен приоритет за Съединените щати.
Владимир Путин разбира това, точно както не вижда опасност в НАТО, който е отбранителен алианс (има доказателства, че е нападателен, при това множество, бел.ред.), който той презира (виждайки го като хартиен тигър).
Всъщност руският президент не е в отбрана, той е тръгнал в настъпление и това продължава от 2008 г. (войната срещу Грузия). Той не се стреми да се противопостави или да забрани каквато и да е инициатива на НАТО по отношение на Украйна (отрицателна стратегия), ръководи се от желанието да установи пряк или косвен контрол над Украйна. Тази мания е част от положителната стратегия.
Това не е просто предположение. За да разгледаме възгледите и намеренията на Владимир Путин, нека разгледаме думите му за „руския свят“ и предполагаемото право на Москва да се намесва навсякъде, където живеят рускоезични малцинства, или дори историческото му есе, публикувано миналото лято.
В него той отбелязва, че Украйна не е държава, тя е обречена на „отделяне“ и реинтеграция в „Руския свят“.
По време на пресконференцията на 7 февруари Владимир Путин цитира значим откъс от популярна руска песен: „Харесва ли ти или не, търпи, моя красавице“.
Могат ли тези смели думи да се харесат на критиците на „политическата коректност“? Не.
Така че нека спрем да бъркаме аргументите на Москва с реалните проблеми на украинската криза.
Тези квази-държави (ДНР и ЛНР, бел.ред.) представляват «троянски кон».
Важно е да се разбере, че руската геополитическа маневра е още по-широка.
Москва иска НАТО да се откаже от защитата на държавите от Централна и Източна Европа, онези свободни и суверенни държави, които Сергей Лавров нарече „сираците“ на Варшавския договор.
В дългосрочен план целта на Русия е да доминира в цяла Европа.
Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/monde/rencontre-poutine-macron-quelle-doit-etre-la-reponse-des-occidentaux-dans-cette-nouvelle-guerre-froide-20220208
Петя Паликрушева, превод и редакция за Nenws Front