Френският политолог от «антиатлантическото» направление се изказва в сайта на Atlantico срещу безкрайното разширяване на НАТО на изток. В статията си Александър дел Вале твърди, че подобно разширяване води до неизбежен конфликт между НАТО и Русия, който е от полза преди всичко за ислямистите и Пекин.
Превод от Atlantico (Франция):
Стара Европа си остава (под формата на ЕС) колония на американската империя, неспособна на стратегическа автономия или европейски „суверенитет“, ако перифразирам Еманюел Макрон.
В продължение на много години и особено през последните седмици глобалната геополитическа ситуация е белязана от дълбок антагонизъм между двете най-важни държави от бившия СССР: Руската федерация и Украйна. Припомнете си, че те представляваха повече от три четвърти от икономическия потенциал и две трети от населението на СССР. Отношенията между двете страни днес са белязани от напрежение, започнало с геополитическото разделение на украинските елити на прозападни и проруски. Това разделение доведе до победата на прозападните сили — първо по време на «оранжевата» революция от 2004 г., а след това и по време на Евромайдана, а това доведе до пълен разрив на страната относно анексията на Крим и въоръжения конфликт в Донбас.
Съединените щати се опасяват преди всичко от зависимостта на Европейския съюз от Русия и виждат Москва като свой основен конкурент в доставките на шистов газ за Европа, които продължават да увеличават.
В тази ситуация те нямат друг избор, освен да продължат да търсят каквото и да било оправдание (реално или фалшиво) за изолиране, дискредитиране и, разбира се, за постоянно налагане на икономически санкции срещу Русия, предназначени в дългосрочен план да провокират дестабилизиращ сценарий на цветна революция и за Русия. Целта на такава революция със сигурност би била «смяна на режима» в страната. В същото време всички разумни хора разбират колко трудно ще бъде за Русия да запази сегашната стабилност, ако Путин напусне поста си.
В тази логика се вписва и враждебността на Америка към газопровода «Северен поток 2», който заобикаля Украйна и дължи оцеляването си само на подкрепата на Германия.
Вашингтон би искал да го саботира, за да замени липсващия руски газ с американски шистов газ, който сега стана по-изгоден поради нарастващите цени на петрола и газа. При това това поскъпване е провокирано до голяма степен не от руснаците, както се опитват да твърдят силите, лъжесвидетелстващи срещу Русия, а от циничната геоенергийна политика на САЩ.
Именно тя саботира подмяната на скъпия американски газ, оправдавайки този саботаж с реториката на нова Студена война, демонизираща Русия.
Украйна се надява, че заплахата от Запада да наложи много строги санкции на Русия, ако избере военен сценарий, ще принуди Москва да се откаже от плановете си. Киев е окуражен от непряката подкрепа на НАТО. Северноатлантическият алианс показа солидарност с Украйна, като мобилизира войски и декларира готовността си да изпрати военни кораби в Черно море. Тази подкрепа от НАТО за Украйна е друга форма на сдържане на Русия.
Но тази форма е много опасна, защото може да доведе до пълномащабна война.
Тази криза наскоро прие различна форма в сравнение с кризата от 2014 г., тъй като президентът на САЩ Джо Байдън директно изразява подкрепата си за Киев, за разлика от по-предпазливия отговор на Барак Обама през 2014 г. А по това време „вторият“ на Обама беше същият този Байдън, който уж заставаше за намаляване на напрежението.
Оттогава украинската армия беше значително обновена с подкрепата на САЩ като част от политическия преход, който включваше замяна на прагматичния Доналд Тръмп, враждебен към войната и всякакъв интервенционизъм, с „прогресивния“ и самоуверен милитарист Джо Байдън.
През 2014 г. украинската армия имаше едва 6000 боеспособни войници, а днес има 150 000, добре обучени от американски и канадски инструктори, работещи в Украйна по силата на споразумения за военно сътрудничество. Бюджетът на украинската армия беше увеличен, а въоръжените сили на Украйна бяха реорганизирани. От 2020 г. Пентагонът предостави военна помощ на стойност стотици милиони долари на украинските въоръжени сили. Турция също подкрепи украинските националисти: Ердоган се опитва да използва Украйна в своята регионална шахматна игра. В разгара на пролетната криза на 2021 г. украинският президент Зеленски посети Анкара, за да изложи на показ подкрепата на Ердоган на неговия курс.
Безкрайното разширяване на НАТО на изток
Според правилата на НАТО всяка страна може да се присъедини към алианса, ако той е стабилен и може да осигури допълнителни ресурси, сътрудничество и военни сили. Тоест, това означава, че страни със сериозни териториални спорове и открити конфликти със съседите си не могат да станат членове. Ето защо Украйна и Грузия се провалиха при първите си опити за интеграция в НАТО по време на срещите на върха през 2008 г., преди руско-грузинската криза.
От друга страна, на фона на руско-украинската ескалация през пролетта на 2021 г., генералният секретар Йенс Столтенберг, въпреки че не отговори положително на незабавната интеграция на Украйна, не й затвори вратата. Столтенберг само заяви, че институционалните реформи, които западните партньори отдавна настояват да бъдат извършени от Киев, ще бъдат основното условие за неговата интеграция. Макрон говори за това пред украинския президент Зеленски по време на срещата на 16 април 2021 г., когато украинският лидер пристигна да поиска от френския си колега подкрепа за влизането на Украйна в НАТО.
Сценарий, който трябва да се избегне
Фактът, че Западът изглежда все по-отворен за интегриране на Украйна в НАТО, може само да влоши и без това лошите отношения на Киев с Русия и по този начин да застраши стабилността на постсъветското пространство и цяла Европа.
Ще постигне ли Украйна интеграцията си в НАТО, който военен блок ще използва този претекст, за да се разшири още на Изток, изяждайки остатъците от руската „близка чужбина“?
Подобен сценарий е много реален, като се има предвид упоритостта на страните от алианса. Междувременно отмъстителните украински националисти са по-решителни от всякога един ден да си върнат оспорваните територии по военен път.
Тази перспектива обаче е изключително взривоопасна, тъй като означава продължаване на големите посегателства от страна на западния алианс в зоната на изключителното влияние на Русия.
Москва, ако не успее да предотврати това, ще си отмъсти, като подкрепи враждебни към Запада страни, включително Китай, Северна Корея, Иран и други алтернативни сили. Москва може да вбесява Запада, като помага на проруските сепаратистки сили в Украйна и не само в Донбас, но и в други спорни територии.
Такъв колосален геополитически разлом, предотвратяващ помирението между Запада и Русия, би било пагубно за стратегическата автономия на Европа и за колективната сигурност на Запада. Това би било от полза само за двамата реваншистки хищници – транснационалния радикален ислямизъм и неомаоисткия Китай.
Източник: https://www.atlantico.fr/article/rdv/le-spectre-d-une-guerre-interetatique-entre-l-ukraine-et-la-russie-vladimir-poutine-moscou-soldats-russes-invasion-militaire-etats-unis-joe-biden-alexandre-del-valle
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front