Преди броени дни публикувахме материал, озаглавен „В Средиземно море вероятността от пряк сблъсък между Русия и САЩ нараства“, където разгледахме баланса на силите на ВМС на Русия и ВМС на САЩ в региона. Две седмици по-късно може да се каже, че от чисто хипотетично това събитие вече премина в плоскостта на практичността.
Какви цели се опитват да постигнат страните и какво може да им струва това?
Лесно е да се досетим, че фонът на извънредната милитаризация на Средиземноморския регион е ситуацията в Украйна и т. нар. „ултиматум на Путин“, изискващ НАТО да не се разширява по-нататък на Изток за сметка на бившите съветски републики. Съдейки по това колко руски войски сега са съсредоточени по украинските граници, Кремъл напълно признава дори силовото решение на проблема, което очевидно закъсня с 8 години, според някои експерти.
Геополитическите противници също не дремят. Съединените щати започнаха да прехвърлрят допълнителни войски в Източна Европа, а американски противотанкови и противовъздушни оръжия започнаха да пристигат във въоръжените сили на Украйна. Шестият флот на ВМС на САЩ е попълнен със самолетоносача «Хари Труман», с ескорт от няколко многоцелеви разрушителя и крайцера. За да се повишат ударните му способности, беше изпратена и ядрена подводница от клас Охайо, преобразувана да носи 154 ракета «Томахоук». Разположен в Адриатическо море, «Нимиц» демонстративно проведе учението «Ударът на Нептун 2022» (Neptune Strike 2022). От Източното Средиземноморие, ако е необходимо, неговите самолети-носители и крилатите ракети на ескортните кораби, както и подводниците, могат да нанесат удари по цели в Източна Украйна, ако ситуацията там излезе извън контрола на Киев.
„Хари Труман“ не е единственият потенциален проблем за Министерството на отбраната на Руската федерация. Американският самолетоносач влезе под прякото командване на НАТО за първи път след края на Студената война.
Освен това, Брюксел разполага в региона със АУГ на ВМС на Франция Task Force 473 (TF 473) в състава на самолетоносача «Шарл де Гол», фрегатата за ПВО от типа «Хоризонт» Forbin, фрегатата за ПВО FREMM Alsace, фрегатата FREMM Нормандия, есминеца УРО от клас Arleigh Burke на ВМС на САЩ USS Ross, фрегатата на ВМС на Испания Álvaro de Bazán класса Juan de Borbon, фрегатата Hellenic Navy от клас Eli Adrias и две подводници. Освен това, съвместно с американските и френските съюзници от НАТО в ученията взе участие Италия и нейната авионосна ударна група ITS «Cavour» Strike Group. Контраадмиралът от ВМС на САЩ Кърт Реншоу коментира това ето така:
«Възможностите на ударната група на американските самолетоносачи се подобряват, ако действат заедно с нашите съюзници и партньори».
Отговорът на руското министерство на отбраната показва, че руското ръководство напълно признава възможността за реален сблъсък с тях. В Средиземно море в момента има необичайно струпване на руски „атланти” – ракетните крайцери „Варяг” и „Маршал Устинов”. Очаква се скоро към тях от Черно море да се присъедини и «Москва». В съветския период проекта 1164 се считаше за „убиец на самолетоносачи“, благодарение на най-мощните противокорабни ракети П-1000 «Вулкан», всеки крайцер може да носи по 16 броя от тях на борда си.
Понастоящем в Средиземно море има три кораба от такъв клас „убиец“ едновременно, два от които всъщност са флагманите: „Варяг“ на Тихоокеанския флот, „Москва» на Черноморския флот на Русия и „Маршал Устинов“, вторият по сила на Северния флот след «Петър Велики». Няколко БПК, «Адмирал Трибуц» и «Вицеадмирал Кулаков», най-модерната руска фрегата от проекта 22350 «Адмирал Касатонов», корветите «Стойкий» и «Сообразительный», оборудвани със системите за противовъздушна отбрана, «Редут», както и военната авиация от базата Хмеймим в Сирия — всички те ще отговарят за тяхното противоподводно прикритие.
Какво могат да направят руските кораби на НАТО? Достатътчно много.
За това — виж в следващия материал по темата.
Петя Паликрушева