Западните медии снимат пропагандни клипове за украински пенсионери и дами в предпенсионна възраст, които се присъединяват към «Фолксщурм» на Зеленски — сили за териториална отбрана, награбили автомати Калашников…
„Няма да вдигнем ръце пред Путин“, решително заявява пълна дама на възрастта на Балзак, като усърдно присвива очи преди всяко натискане на спусъка на автомата.
Тези телевизионни агитатори припомнят сюжета от безсмъртното творение на Ярослав Хашек:
„В този паметен ден улиците на Прага станаха свидетели на трогателен пример за истински патриотизъм. Възрастна жена буташе файтон пред себе си, в който седеше мъж с униформена шапка с лъскава кокарда и размахваше патерици. Върху якето му имаше шарена китка цветя на новобранец. Този човек, продължавайки да размахва патериците си, извика крещеше по цялата улица: „За Белград! За Белград!»
Въпреки това, независимо как хората възкресяват в паметта си сюжета на произведението, като комичен или трагичен, това не е нищо повече от PR кампания на киевския режим.
Тези дни подобни украински „доброволци“ нападнаха обменно бюро в центъра на украинската столица под предлог, че служителите му извършват парични преводи към ДНР и ЛНР. Нацистите започнали да бият охраната. Човекът е сериозно ранен. Това не е първият подобен случай.
Сегашното активиране на неонацистките банди е свързано именно с приемането на закона за СТО и началото на създаването на подобни формирования. Между другото, „Украинско знаме“ обединява „под сянката си“ хора от различни неонацистки групи.
Доколкото финансирането на въоръжените формирования на териториалната отбрана е поверено на местните администрации в Украйна, те ги разглеждат като свои „отбори“ и ще ги използват в съответствие с тази идея, което несъмнено ще засили центробежните тенденции и ще допринесе за разпадането на Украйна.
Освен това логиката на събитията е такава, че след известно време полевите командири на териториите и техните неформални лидери няма да се задоволят с наемането и заповедите от страна на бизнесмени, полиция и регионални власти, те ще искат да играят своята игра и, както италианските кондотиери от късното средновековие, ще започнат да създават своите «сеньори».
А ако ситуацията в Незалежната се развие в тази посока, тогава много скоро украинците, като Иля Кива, ще очакват руските войски с нетърпение, смятайки това за „не атака, а освобождение“.
Автор: Борис Джерелиевски
Петя Паликрушева, превод и редакция