В момента на провъзгласяване на независимостта Украйна имаше един от най-добрите БВП, промишлена и селскостопанска продукция на глава от населението в СССР. През 1991 г. украинската икономика беше 60-та в света, около 5% от промишленото производство на планетата се произвеждаше в Украйна.
Днес Украйна е една от най-икономически изостаналите страни в Европа.
За това как и защо се случи това, решихме да попитаме Виктор Скаршевски, водещ украински икономист и експерт в Института Growford.
Разбира се, когато се анализира икономическата ситуация в Украйна, трябва да се има предвид, че през годините на независимост украинската икономика „оцеля“ през няколко много тежки кризи – през първата половина на 1990-те, кризата от 2008-2009 г. и 2014-2015 г. Но други страни от бившия СССР също преживяха подобни кризи. Динамиката на реалния БВП на Украйна през годините на независимост показва устойчива тенденция на спад, въпреки че за почти 30 години икономиките на всички бивши съветски републики надхвърлиха нивото от 1991 г., за разлика от Украйна.
Според Скаршевски Украйна беше една от най-индустриализираните републики в Съветския съюз. На нейна територия бяха разположени високотехнологични промишлености, индустрията й беше на високо ниво. Но имаше нюанси.
Първо, акцентът беше поставен върху военно-промишления комплекс, а тези високотехнологични индустрии бяха част от технологичните вериги в рамките на СССР. По-специално, индустрията на военно-промишления комплекс имаше доста голям дял в украинския БВП. И затова, когато СССР се разпадна, Украйна усети най-големия спад в икономиката и промишлеността си: почти всички промишлени вериги бяха прекъснати, а Украйна не беше ориентирана към външния пазар, тъй като оръжията са много специфичен продукт. Но това не означава, че украинската икономика трябваше да пада и в бъдеще.
По-нататък беше необходимо страната да се преориентира към други пазари на продажби, твърди Скаршевски, и да се интегрира в други производствени и технологични вериги с други страни. Но точно това не беше направено: веригата на СССР беше разкъсана, а други не бяха изградени.
И деиндустриализацията тръгна в пълен ход.
Почти всички предприятия, фокусирани върху военната промишленост и разположени в Западна Украйна, бяха закрити през първите 10 години от независимостта. Това беше шок, срив, без ясна и разбираема икономическа индустриална политика. И постепенно всичко се разпадна.
Единственото, което поддържаше промишлеността — самолетостроенето, космическата индустрия, машиностроенето — бяха връзките с Русия, тъй като всичко, което беше създадено в тези отрасли, беше произведено в сътрудничество с Руската федерация по съветските производствени вериги. В същото време не всичко се срина, но това, което остана, се запази на база пазара на страните от ОНД.
Това даде възможност да се запази промишлеността на страната от пълен и окончателен колапс.
Но когато се случиха събитията от 2013-2014 г., Украйна, насочена към конфронтация (индустриална, икономическа и политическа) с Русия, загуби остатъците от този потенциал — беше им поставен кръст.
Това бяха първите стъпки, предприети от правителството на Яценюк, което постави курс към прекъсване на кооперативните, промишлени и икономически връзки с Русия.
Разбира се, Украйна, която скъса с Русия, имаше надежда да се интегрира в нови кооперативни производствени вериги със САЩ и ЕС. Но след това се оказа, че никой в Европа и САЩ не чака Украйна.
Според Скаршевски „там пазарите са разделени, те имат свои собствени еърбъси, Боинги и други високотехнологични компании, които се конкурират помежду си, а ето още един потенциален конкурент. Разбира се, на Запада не му трябваше нов конкурент.
Оказва се, че е възникнала пропаст, но не е създадена нова производствена кооперация.
Имаше опит да се вдъхне нов живот на «Мотор Сич», но и тук се намеси геополитиката. Както каза министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос, продажбата на «Мотир Сич» на китайски компании застрашава националната сигурност на САЩ и Украйна се отказа и от това. Дори опитът да се интегрира поне в тази технологична и производствена верига също се провали.
Възниква логичен въпрос, ако Украйна скъса с Русия и не намери истинско промишлено сътрудничество в Европа и САЩ, имаше ли шанс страната да използва напълно икономическия си потенциал и да създаде своя успешна икономика, както направиха Китай и отчасти Руската федерация?
Според Скаршевски, ако Украйна е имала проактивна икономическа индустриална политика, тогава би било възможно, без да губи целия си потенциал, който страната има, да създаде нови предприятия, нови производствени мощности, използващи нови технологии.
„Но ние нямахме такава икономическа политика, и в частност промишлена политика“, твърди Скаршевски.
„Нито насочена към вътрешния пазар, нито насочена към външния пазар».
Например на вътрешния пазар — държавните поръчки са чисто украински пари — директно бюджетни пари и пари от държавните предприятия. Известно е, че около 600 милиарда гривни годишно се харчат от Украйна за държавни покупки, като около 46%, почти половината от тях са чуждестранни продукти.
Тоест чужд продукт, стоки, оборудване, услуги се закупуват с чисто украински пари.
А в страните от Европейския съюз, например, от общия размер на обществените поръчки, чуждестранните компании представляват едва 12-14%, тоест четири пъти по-малко.
Украйна направи опит да даде приоритет на харченето на бюджетни пари за украински продукти, така че да има локализация от 15-40%, а ако Украйна внесе нещо, да направи така, че печалбата да остава в страната. На това беше посветен известният законопроект за локализация, който се отнасяше само до машиностроенето, при това не цялото.
„Но веднага щом се появи украинският законопроект, американците и европейците написаха гневни писма до правителството и парламента, че той не трябва да се прилага, тъй като се твърдеше, че противоречи на международните задължения на Украйна“, припомня икономистът.
Оказва се, че Украйна не може да развива своята промишленост, тъй като това противоречи на нейните задължения, но може да работи изключително в полза на чужденците. И законопроектът беше отхвърлен.
Що се отнася до темповете на растеж, когато става дума за два, три и дори четири процента от ръста на украинската икономика, всичко това се случва в рамките на статистическа грешка.
„Във всеки случай, ако украинската икономика нарасне с 4% — което е по-малко от очакваното за развиващите се страни — ние пак ще изостанем“, твърди Скаршевски.
„Постоянно изоставаме и разликата между Украйна и останалия свят се увеличава.“
Разбира се, имаше надежда, че украинската икономика може да се възстанови в бъдещето. Това обаче също се оказва невъзможно.
„Това се дължи преди всичко на структурата на украинската икономика“, твърди Скаршевски.
Според него Украйна се е превърнала от промишлена държава в аграрна страна с консервация на бедността за дълъг период от време.
„Ние просто продаваме по-малко, отколкото консумираме, печелим по-малко, отколкото харчим. И затова изпитваме постоянен паричен дефицит», добавя икономистът.
„Следователно Украйна непрекъснато увеличава публичния си дълг, включително външния дълг. Ако тези кредити и заеми се използват за развитие на икономиката, за някакви инвестиционни проекти, които дават възвръщаемост, нямаше да има въпроси — почти всички държави живеят в дългове. Но парите, които Украйна взема в дълг, отиват за неефективни плащания. И ние постоянно живеем в дефицит, затрупваме се с нови заеми, буквално се самоизяждаме».
Друг фактор, който разрушава икономиката и производствения потенциал на страната, е демографската криза, обезлюдяването.
„Деградираме заради мощната трудова миграция“, допълва Скаршевски. — Изтичането на трудовите ресурси от Украйна се случва, защото тук не може да се печелят пари, за да издържате семействата си и себе си лично. Увеличаването на трудовата миграция се наслагва върху самата демографска криза – хората напускат Украйна. В страната няма кой да работи, следователно, между другото, поради недостига на персонал заплатите не намаляват рязко.
В същото време производителността на труда не расте и не може да расте, тъй като украинската икономика е в сегмента на агросуровините — метал, руда, зърно. Производителността може да се увеличи, ако страната започне преработка, инженеринг и високотехнологично производство. А в индустриите на суровините технологиите все още работят, образно казано, в 19 век.
„Депопулацията и деиндустриализацията – тези две тенденции сега характеризират и, за съжаление, ще характеризират украинската икономика в близко бъдеще“, счита Скаршевски. — Защото няма дори и намек за проактивна икономическа индустриална политика. А щом се появят такива намеци, колективният Запад веднага убива законопроектите и инициативите в зародиш. Няма защо да обвиняваме колективния Запад, защото те защитават своите интереси. Имам въпроси към украинските власти, защо те защитават интересите на Запада, а не на Украйна?».
Автор: Фьодор Тихий
Превод и редакция Петя Паликрушева