Водещият наблюдател на NYT Даутхат пише за това как САЩ и Западът могат да се отдръпнат от Украйна, като същевременно запазят лицето си и избегнат война с Русия. Новата структура за сигурност в Европа може да бъде създадена само като се вземат предвид интересите на Москва, пише авторът. Според него отстъплението може да бъде болезнено, но е съвсем разумно.
Превод от The New York Times, САЩ:
В геополитиката една от най-трудните задачи е да се намери възможност за успешно отстъпление. Видяхме това миналото лято в Афганистан, когато администрацията на Байдън направи правилния стратегически избор да намали загубите ни, вместо да ескалира ситуацията до моралния банкрут на Америка.
Но тогава нашата администрация се препъна през катастрофалното изтегляне, което дълбоко нарани президентството на Байдън и демонстрира абсолютната слабост на Америка пред целия свят, който наблюдаваше внимателно.
Сега сме изправени пред същия проблем в Украйна.
В дните си като свръхдържава Съединените щати предприеха редица стъпки за разширяване на нашата сфера на влияние дълбоко в близката чужбина на Русия. Някои от тези стъпки изглеждат доста ефективни.
Въпреки че разширяването на НАТО с включването на страните от бившия Варшавски договор само по себе си беше рисковано, в момента задълженията, поети от алианса, изглеждат много надеждни. Въпреки това, дори когато американската мощ беше в зенита си, опитът да се измъкне Украйна от орбитата на Русия и да се оставят украинците, ориентирани към западните алианси с полуотворена врата към НАТО, беше глупав ангажимент.
Украйна е сгрешена демокрация.
Когато й дадохме гаранции за сигурност при Бил Клинтън, отворихме вратата към НАТО при Джордж Буш и подкрепихме протестите на Майдана при Барак Обама, действахме с най-добри намерения.
Но в геополитиката добрите намерения винаги са подчинени на реалностите на властта. Каквито и да са нашите желания или желанията на Украйна, нейната власт просто никога не успя да се присъедини напълно към Запада — тя е твърде слаба икономически, твърде вътрешно разделена и просто на погрешното място в погрешното време. А действията на администрациите на Буш и Обама — и въпреки цялата лична симпатия на Тръмп към Путин, както и някои от действията на администрацията на Тръмп — разтегнаха твърде много нашите възможности и лишиха нашата «мека сила» за Киев от енергията и натиска, за да се справи със силното противодействие от Москва.
Предвид тези реалности и спешната необходимост от концентриране на американската мощ в Източна Азия, за да се противопостави на Китай, става ясно къде в идеалния случай би могло да приключи нашето отстъпление.
Това може да се случи по линия на висящия въпрос за разширяването на НАТО; с Украйна под неизбежен руски натиск, но не нападната или анексирана, и с по-тежкото бреме за нашите съюзници от НАТО за поддържане на периметъра за сигурност в Източна Европа.
Но, както в случая с Афганистан, реалното прилагане на идеята е много по-сложно от самата теория.
Постигането на трайно разбирателство с Путин е трудно, защото той очевидно се стреми да бъде постоянен разрушител, използвайки всяка възможност да унижи Запада. Нашето оттегляне от Украйна неизбежно ще породи съмнения относно нашите по-важни ангажименти другаде. Освен това трябва да се помни, че целта за налагане на по-високи задължения за сигурност на европейците никога не е била постигната от нито един от последните президенти на САЩ. Конкретният проблем тук е, че ключовата европейска сила Германия често действа като де факто съюзник на Русия.
Предвид тези трудности несигурността на настоящия курс на администрацията на Байдън е разбираема, въпреки че неотдавнашната му пресконференция надхвърли всички стандарти на откровеност.
САЩ наистина не могат да направят нищо, ако Русия нахлуе в Украйна, а ние бихме били луди, ако се включим във войната на страната на Украйна.
Следователно търсенето от Белия дом на правилния междинен отговор, някакъв вид баланс между санкциите и доставките на оръжие за Украйна, изглежда като някакво предпазливо, несигурно проучване на терена. По много добра причина: просто няма перфектен отговор, само определен сбор от най-малко лоши варианти.
И ако не можем напълно да изоставим идеята за някакво отстъпление, тогава можем да предложим да я изоставим за някакъв дълъг период — например за 25 години, което беше предложено от Томас Греъм и Раджан Менон в скорошна статия в списание Politico (статия от Т. Греъм и Р. Менон „Как да получим това, което искаме от Путин“). А това изглежда като много умна сделка.
Понякога нещо може да изглежда много разумно, но в същото време да бъде много болезнено. Болезнено от гледна точка на признаването на слабостта на Запада, болезнено за надеждите и амбициите на украинците.
Но да се примирите с известна болка в името на повече стабилност е това, което се случва, когато се опитвате да намерите правилен и достоен път към необходимото отстъпление, след като сте взели куп лоши решения.
Източник: https://www.nytimes.com/2022/01/22/opinion/russia-ukraine-us-nato.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front