Американците научиха много от войната в Сирия. По-точно научиха, че с руснаците трябва да бъдат особено внимателни.
Те още не са забравили октомври 2015 година, когато точно на рождения ден на Путин от някакви си надуваеми дюшеци в Каспийско море със залп излетяха 26 крилати «Калибри», които, прелитайки 1.5 хиляди км, се стовариха върху главите на нищо неподозиращите воини на Аллаха в провинциите Ракка и Дейр Ез Зор, изпращайки ги на среща с Всевишния много по-рано от набелязания от Вашингтон срок.
И всичко това в същото време, в което всички 17 разузнавателни служби на САЩ като в хор убеждаваха Белия дом, че Русия няма никакви «Калибри» (или поне не с такъв радиус на действие), а няма и флот, способен да нанесе подобен удар, а да не говорим за Каспийско море, което на картите на Пентагона може и да го няма.
Американското и въобще западното разузнаване, което съвместно проспа руските «Калибри», се отправи към училището, за да разучи къде се намира това проклето Каспийско море.
Но нощните кошмари на Америка не свършиха с това.
С това те само започнаха.
Путин, изглежда, точно тогава бе започнал да влиза във върховата си форма.
Когато Обама не оправда възложените надежди, оттеглилият се в заслужен отдах вкара в тежки интриги Дони Тръмп, а той от своя страна се опита да вмъкне Кремъл в никому ненужна надпревара във въоръженията, излизайки от ДРСМД и плашейки с напускането на СНВ-III, тогава Путин вежливо предупреди:
«Ако някой има желание да излезе от Договора за съкращаване на ядрените въоръжения — нашият отговор ще бъде мигновен. И огледален…»
«Ние разработваме нови стратегически комплекси, каквито никой друг в света няма. Те ще работят на хиперзвук, ще променят посоката и височината по време на курса си.Практически неуязвими са за противоракетната отбрана»
Путин каза това още през 2005 г.
Тогава никой не му повярва.
Не повярваха и след две години, когато Путин изнесе знаменитата си Мюнхенска реч.
Западът тогава дори му се присмя.
«Какъв е пък този Пути?! Колко дивизии има»
Тогава Русия преглътна, но след година милият Запад видя дивизиите на Путин за първи път.
В Грузия.
Видимо, обаче, Москва през 2008 г. не впечатли особено своите «партньори», защото шест години сед това те решиха да повторят грузинския сценарий.
Този път в Украйна.
След което Путин разбра, че «партньорите» не разбират от добро и ще се наложи да се «разправя» с тях по друг начин.
Както казваше нашият «любимец» Дони Тръмп: «Не искате с лошо, с добро ще бъде по-лошо».
През 2014 г. Путин не се възползва от съветите на Безстрашния Каубой (тогава още не го познаваше, Тръмп щеше да стане президент две години по-късно).
Но към 2018 г. Путин премина от думи към дела, представяйки пред Федералното събрание на РФ своите знаменити «мултипликационни филми».
Вашингтон на секундата загуби дар слово, след това разтърси глава, пи една студена вода, взе се в ръце и продължи старата песен на нов глас «Москва лъже!».
Наложи се Путин, връщайки ги на грешната земя, отново специално да им говори-
Тогава заяви следното:
«Ние живеем в свят, в основата на сигурността на който лежи ядреният потенциал. Русия е една от най-големите ядрени държави в света. И като отговор на изграждането на ПРО от САЩ, ние усъвършенстваме своите ударни комплекси. При това те са вече на въоръжение при нас.
Някои…
А някои, имам предвид системата «Авангард», ще бъдат на въоръжение в рамките на най-близките месеци. Ние точно напълно, и експертите разбират това и го осъзнават, изпреварихме всички «партньори» и конкуренти в тази сфера. Никой няма високопрецизно хиперзвуково оръжие.
А при нас то е на въоръжение!
Това е високопрецизно съвременно оръжие».
Петя Паликрушева