Водещият колумнист на NYT Даутхат споделя за това как САЩ и Западът могат да се оттеглят от Украйна, като същевременно запазят лицето си и избегнат войната с Русия. Нова структура за сигурност в Европа може да бъде създадена само като се вземат предвид интересите на Москва, пише авторът. Според него отстъплението може да бъде болезнено, но е съвсем разумно.
Превод от The New York Times, САЩ:
В геополитиката една от най-трудните задачи е да се намери възможност за успешно отстъпление. Видяхме това миналото лято в Афганистан, когато администрацията на Байдън направи правилния стратегически избор да намали загубите ни, вместо да ескалира ситуацията, само за да задълбочи моралния ни банкрут на Америка. Но след това нашата администрация, препъвайки се, напусна Афганистан катастрофално, което дълбоко рани президентството на Байдън и разкри абсолютната слабост на Америка пред целия свят.
Сега сме изправени пред същия проблем в Украйна.
В дните си като свръхдържава Съединените щати предприеха редица стъпки за разширяване на нашата сфера на влияние дълбоко в близката чужбина на Русия. Някои от тези стъпки изглеждат доста ефективни: въпреки че разширяването на НАТО чрез включването на страните от бившия Варшавски договор в алианса беше рисковано само по себе си, в момента задълженията, поети от алианса тогава, изглеждат много надеждни.
Въпреки това, дори когато американската мощ беше в зенита си, опитът да извади Украйна от орбитата на Русия и да остави украинците, ориентирани към западните съюзи, полуотворена врата към НАТО беше глупав ангажимент за някакъв вид свръхангажимент.
В геополитиката добрите намерения винаги са подчинени на реалностите на властта. Каквито и да са нашите желания или намерения спрямо Украйна, нейната власт просто никога не е успяла да се присъедини напълно към Запада — тя е твърде слаба икономически, твърде вътрешно разделена и просто на грешното място в грешното време.
А действията на администрациите на Буш и Обама, а и някои от действията на администрацията на Тръмп – разтегнаха нашите способности твърде далеч и лишиха нашата „мека сила“ за Киев от енергията и натиска, които бяха необходим, за да се справят със силното противодействие на Москва.
Предвид тези реалности и спешната необходимост от концентриране на американската мощ в Източна Азия, за да се противопостави на Китай, става ясно къде в идеалния случай би могло да приключи нашето отстъпление.
Това може да дойде по линията на постоянно отлагания въпрос за разширяването на НАТО; с Украйна под неизбежен руски натиск, но не нападната или анексирана, и с по-тежкото бреме за нашите съюзници от НАТО за поддържане на периметъра на сигурност в Източна Европа.
Но, както в случая с Афганистан, реалното прилагане на идеята е много по-сложно от самата теория. Постигането на трайно разбирателство с Путин е трудно, защото той очевидно се стреми да бъде постоянен разрушител, използвайки всяка възможност да унижи Запада. Нашето оттегляне от Украйна неизбежно ще породи съмнения относно нашите по-важни ангажименти другаде.
Конкретният проблем тук е, че ключовата европейска сила Германия често действа като де факто съюзник на Русия.
С оглед на тези трудности несигурността на настоящия курс на администрацията на Байдън е разбираема, въпреки че неотдавнашната му пресконференция надхвърли всички стандарти на откровеност. САЩ наистина не могат да направят нищо, ако Русия нахлуе в Украйна, а ние щяхме да бъдем луди, ако се включим във войната на страната на Украйна. Следователно търсенето от Белия дом на правилния междинен отговор, някакъв баланс между санкциите и доставките на оръжие за Украйна, изглежда като някакво предпазливо проучване и е пълно с несигурност. И по много добра причина: просто няма перфектен отговор, само определен сбор от най-малко лошите опции.
Светът вече е устроен и работи по друг начин.
И точно защото светът не работи по този начин, бих се почувствал много по-спокоен – като американски гражданин, а не просто като международен наблюдател, ако видя, че нашите лидери признават тази реалност и не се придържат към идеята, че някой ден можем да бъдем обвързани от Договора и да рискуваме ядрена война заради Донбас.
Източник: https://www.nytimes.com/2022/01/22/opinion/russia-ukraine-us-nato.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front