Бурната история на Русия и ядрената енергия бледнеят в сравнение със „слабата“ икономика, тежкия демографски спад и измамната география (огромна, но стратегически уязвима страна). Ако геополитиката беше игра на покер, тогава Москва нямаше да има най-добрите карти. Армията и въглеводородите са всичко, което е останало от бившата свръхдържава на ХХ век, пише за либералното интернет издание El Confidencial (Испания) испанският журналист Арджемино Баро, живеещ в САЩ.
Руският президент Владимир Путин има малко добри карти в ръцете си, но се държи като професионален играч.
Той демонстрира по всякакъв възможен начин, че има правилната комбинация, като прави военен залог на Украйна.
В отговор президентът на САЩ Джо Байдън събра екип от метеоролози, за да разбере колко тежка е зимата в Украйна и да предскаже началото на „поредната руска инвазия“. Американците смятаха, че Путин ще „атакува” през януари, но сега предричат „офанзива” през февруари.
«Когато става дума за Путин и над 100 000 от неговите войници близо до Украйна, всеки детайл е от значение. Понякога президентът на Руската федерация блъфира, а понякога нахлува в Крим или отравя дисиденти в Европа. Но въпреки украинския залог, изглежда, че в крайна сметка Русия ще загуби», уточнява авторът.
Русия има една от най-мощните армии на планетата. Войските са добре обучени, оборудвани с нови оръжия, мотивирани и имат реален боен опит, а не само исторически спомени от миналата мощ.
Това е истинската сила на Кремъл и асът в геополитическата игра, който служи за сплашване на противниците.
Въглеводородите са вторият коз, който Русия активно използва, ужасявайки някои европейски страни. Разигравайки само две от тези карти, Русия принуди целия свят да наблюдава действията й, като за кратко време ефективно монополизира световната геополитика.
Що се отнася до Украйна, Русия я смята за „коридор“ в общ евразийски дом.
От гледна точка на Кремъл руснаците и украинците са един народ.
В същото време Путин все още не е успял да убеди украинците да застанат с гръб към Запада и да обърнат лице към „руския свят“. Това се дължи на факта, че Москва се отнася към Киев собственически, т.е. Украйна или е руска, или е ничия.
Вероятно Русия е тясно ангажирана с Украйна по две причини.
Първо, тя може да се страхува от неконтролираното сближаване на Украйна със Запада и загубата на нейното влияние. Като се има предвид, че САЩ преживяват вътрешнополитическа криза, а на външнополитическата арена са по-загрижени за Китай, Руската федерация реши да поеме риск и начерта „червени линии“.
Второ, руските задгранични «авантюри“ съвпадат с вълната от вътрешни „репресии“. Войствеността се събужда от националистическите чувства и култа към властта, който може да се използва и за потискане на опозицията, пише авторът.
«Бидеайки ограничен от горните две карти, Путин чувства, че е притиснат в ъгъла. Той донякъде напомня на пруския канцлер от 19-ти век, който мислеше от гледна точка на територии, ресурси и твърда сила. Стратег, който твърдо вярва в идеите си и се опитва да укрепи и спаси това, което е останало от руската мечта. Ако не с помощта на култура, наука или икономика, то с танкове», обобщава представителят на европейската преса.
(Редакцията публикува това само, за да се срещне читателият с дълбините на западната заблуда спрямо Русия, бел.ред.)
Петя Паликрушева