„Война и мир“ — съветски игрален филм от 1965-1967 г., филмова епопея в четири части, адаптация на едноименния роман на Лев Толстой, един от най-бюджетните филми в историята на съветското кино. Филмът стана известен и с мащабните си бойни сцени и използването на иновативни панорамни снимки на бойните полета.
Една от най-амбициозните творби в творчеството на Сергей Бондарчук — създаването на филма отнема около 6 години (1961-1967). Оскар за най-добър чуждоезичен филм (1969), Награда Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм (1969). Главната награда на Московския международен филмов фестивал през 1965 г. Серия 1 («Андрей Болконски») — гледан в СССР през 1966 г. от 58 милиона зрители.
«Война и мир» се счита за един от най-амбициозните проекти в световната и съветската кинематография, наред с филмите като «Освобождение» и «Тихият Дон». Работата по филма е пряко контролирана от Министерството на културата на СССР. Това е въпрос на престиж за СССР и създаването на филма изисква усилията на цялата страна.
За заснемането е използвано принципно ново кинематографско оборудване и материали. Създателите получават достъп до музейни фондове, използват автентични мебели и аксесоари от 19 век за снимките. За шиене на костюмите режисьорът на филма привлича Държавния комитет по планиране на СССР и Министерството на леката промишленост на СССР.
Един от «спонсорите» на филма е Министерството на отбраната на СССР, което предоставя коне и цели военни части на разположение на снимачния екип. По време на работата по филма е сформиран отделен кинематографичен кавалерийски полк, състоящ се от около 1500 конници, който впоследствие е успешно използван в много други съветски филми.
За заснемането на филма са използвани колекциите на 58 музея на страната, повече от 40 предприятия произвеждат реквизита: от оръжията и оборудването до количките и табакерите. По рисунки от 18 век специално за филма в Ломоносовската порцеланова фабрика е направен голям сервиз за вечеря. Изработени са 9 хиляди костюма, 200 хиляди копчета, точни копия на руските и френски награди (ордени и медали), оръжия. Построени са 50 декоративни обекта и 8 моста, 3 от които през Днепър. За да прикрият проводниците, телеграфните стълбове и модерните сгради, декоратори посаждат 200 дървета и 500 храста. За заснемането на битката при Бородино огромна площ е украсена с палатки и чучела на войници.
Полевите снимки на централната панорама на битката при Бородино са заснети в района на Смоленск, недалеч от истинския път на Стария Смоленск. Снимките започват на 25 август 1963 г. — в деня на 151-та годишнина от битката при Бородино. Като статисти са заети около 15 хиляди пехотинци, изобразяващи двете армии, сформиран е конен полк от 950 саби. Всеки от тях има оръжие, исторически костюм. 23 тона експлозиви и 40 000 литра керосин, 15 000 ръчни димни гранати, 2 000 бомби и 1 500 снаряда са използвани за организиране на „битката“.
Студийните снимки продължават от декември 1963 г. до средата на юни 1964 г. По същото време е заснет първият бал на Наташа Ростова. През юли 1964 г. Сергей Бондарчук получава тежък сърдечен удар и снимките са прекратени до септември.
През май 1965 г. екипът на филма получава заповед от Министерството на културата да спре снимките и да подготви набързо първите два епизода за показване на Московския международен филмов фестивал. Създателите се справят със задачата и на 18 юни 1965 г. в Кремълския дворец на конгресите се състоя тържествената премиера на два сериала за представителите на Държавната агенция за филми. Тогава филмът е признат от фестивалното жури на МФФ и получава първа награда. Но това коства на самия Бондарчук втора клинична смърт и лекарите едва го спасяват.
Филмът е пусната на широк екран на 14 март 1966 г. — премиерата на първата серия от филма «Война и мир» («Андрей Болконски») се състояла в кино «Россия». В боксофиса през 1966 г. първата серия на филма заема първо място, събирайки аудитория от 58 милиона зрители. Премиерата на втората част е на 20 юли 1966 г.
Работата по третата серия («1812») приключва на 28 декември 1966 г. — комисията на «Мосфилм» приема филма. Снимките на четвъртата серия („Пиер Безухов“) продължават до август 1967 г.
На 21 юли 1967 г. е премиерата на третата серия („1812“) в кино „Россия“. Премиерата на четвъртата поредица от «Война и мир» («Пиер Безухов») е на 4 ноември 1967 г.
Изборът на актьори е специална задача при създаването на епичната лента. Във филма има повече от триста герои.
Много водещи актриси се явяват на прослушване за главната женска роля на Наташа Ростова, включително Анастасия Вертинская, Лариса Кадочникова, Наталия Фатеева и Людмила Гурченко, но изборът на Сергей Бондарчук е неочакван.
След няколко теста той се спира на 19-годишната дебютантка — възпитаничка на Ленинградското хореографско училище «А. Я. Ваганов», балерината от Ленинградския оперен и балетен театър Людмила Савелиева.
През септември 1962 г. снимките вече са в разгара си, но мястото на актьора за ролята на Андрей Болконски оставало вакантно. Много звезди на съветския екран се опитали: Едуард Марцевич, Олег Стриженов и Вячеслав Тихонов, но режисьорът избира Инокентий Смоктуновски. Инокентий Михайлович вече имал примамливо предложение да играе Хамлет в нова продукция и Козинцев категорично отказал да „даде“ актьора.
Тук министърът на културата Екатерина Фурцева отново се намесва в творческия процес, настоявайки за кандидатурата на Вячеслав Тихонов. Множеството мъчителни проби не устройвали режисьора дълго време. В крайна сметка Вячеслав Тихонов убедил Бондарчук, че е подходящ за ролята.
Филмът станал голям успех за съветското кино. Той е закупен за международно разпространение и получава отлични отзиви по целия свят. Снимачният екип посещава с него най-големите международни филмови фестивали през 1965-1969 г.
На 26 април 1967 г. 3-та серия на «Война и мир» е представена на извънконкурсната прожекция на филмовия фестивал в Кан. На 15 април 1969 г. в Лос Анджелис на Оскарите през 1968 г. „Война и мир“ е награден за най-добър чуждоезичен филм, изпреварвайки филмите на Милош Форман, Франсоя Фрюфо и Марио Моничели.
Самият Бондарчук не пристига на Оскарите, тъй като е зает със снимките на следващия си филм. Почетната статуетка от името на целия творчески екип получава Людмила Савелиева.
Петя Паликрушева
