Разцвет на тюркския национализъм: Ердоган мечтае да продължи «тюркската дъга» до Байкал

Събитията в Казахстан принудиха московските политолози да се опомнят. Оказва се, че богатата на ресурси Централна Азия през последните три десетилетия след разпадането на Съветския съюз е била разкъсана от много държави — от Съединените щати до Иран.
Най-ревностна е Турция, която възнамерява да превърне постсъветската Централна Азия в свое владение. Анкара провежда агресивна икономическа и политическа експанзия дори в единствената страна в Централна Азия, която е населена с нетюркоезична етническа група — Таджикистан.

„Град Ташкент“ като вавилонско стълпотворение на сто езика

Турските политици, експерти и журналисти пишат и говорят много за живота в Узбекистан. Това не е изненадващо: Узбекистан се възприема в Турция като един вид „по-малък брат“, на когото се помага да извърши болезнени реформи.

Още през юни беше подписано споразумение между Турция и Узбекистан, което предвиждаше сътрудничество в различни области – от спорт и туризъм до местна власт. А понастоящем водещата информационна агенция в страната «Анадолу» буквално се задъхва, говорейки за това, че Узбекистан ще прехвърли модела на местно самоуправление от Турция на своя територия.

А главният турски вестник «Хюриет» пише за съвместни икономически проекти.

Турските строителни компании в момента строят амбициозния град Ташкент, който ще се превърне в най-големия проект за развитие в Узбекистан.

Строят се жилищни сгради, офиси, хотели, търговски центрове и градски паркове. Турските предприемачи строят най-високата сграда в Централна Азия Nestone с височина 267 метра и най-големият търговски център в Узбекистан «Ташкент Мол».

Всъщност самият проект на град Ташкент се превърна в огледало на съвременна Централна Азия, където интересите на различни страни са тясно преплетени.

Въпреки че основната част от проекта е дадена на Турция, британците строят хотел «Хилтън», а китайците – финансовия център. Част от проекта е разработен от германци и руснаци (московското конструкторско бюро Стрелка).

Анадолу: Турция също иска да участва в «Игрите на свръхдържавите»

Узбекистан изгражда военно сътрудничество с Турция, чийто министър на отбраната Хулуси Акар наскоро направи голямо турне (досущ като поп звезда) и обиколи централноазиатските столици. А скоро след визитата на Акар, Узбекистан и Казахстан подписаха декларация за междудържавен съюз, която беше коментирана много активно в самата Турция — естествено, в положителна посока.

Узбекският експерт Абдували Сайбназаров в интервю за държавната информационна агенция «Анадолу» нарече декларацията «историческо събитие»: две тюркски държави се обединиха, за да решават общи проблеми заедно — без да включват трети страни.

«Анадолу» цитира и казахстанският социолог Амангелди Курметули, който счита, че „издигането на международните отношения от стратегическо ниво до ниво на съюз означава, че тези страни са готови да предоставят икономическа, социална и военна помощ една на друга“.

Курметули недвусмислено намеква на Анадолу:

„Ние знаем, че в региона има заплахи като тероризъм и геополитически игри на свръхдържавите. В този смисъл може да се каже, че съюзническите отношения всъщност са създадени като отговор на тези заплахи».

Между редовете се чете следното: те ще се противопоставят на Русия, отношението към чието военно-политическо присъствие в страните от Централна Азия в Турция сега се възприема едва ли не като заплаха за суверенитета.

Между другото, след изборите сегашният узбекски президент Шавкат Мирзийоев направи първото си международно посещение в Турция — той участва в срещата на държавните глави на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните страни.

Очевидно е, че Турция възнамерява да играе още по-голяма икономическа роля в Узбекистан.

Според «Анадолу» в страната работят близо 13,5 хил. компании с чуждестранно участие, като начело са руските компании (през ноември те са 2335). Следват китайските (1942) и турските (1830).

След посещението на Мирзийоев в Истанбул беше поставена амбициозна задача: двустранният търговски оборот да достигне $5 млрд. Турция възнамерява да достигне същия обем в търговията с Туркменистан, а с Таджикистан — до $1 млрд. Всичко това само ще засили влиянието на Турция върху узбекската икономика.

Сumhuriyet: където властва национализмът, няма място за стратегическа визия

Междувременно Турция бързо увеличава влиянието си в другите страни от Централна Азия. Дори в Таджикистан, който исторически е в сферата на интересите на Иран.
Стотици таджикски студенти учат в Турция, а в страната има учебен, приложен и изследователски център (TÖMER). Онзи ден бяха премахнати визовите ограничения за движение между Турция и Таджикистан, а двете страни проведоха и съвместен бизнес форум, както и подписаха меморандум за сътрудничество в леката промишленост.

След Мирзийоев с турския президент се срещна и ръководителят на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов. Вярно е, че за разлика от узбекския лидер, той прие Реджеп Ердоган у дома в Ашхабад: Ердоган подчерта в изявление за пресата, че това е „историческата родина“ на турците.

Президентите подписаха стратегически споразумения в 9 сектора, но документите не бяха толкова важни, колкото идеологическия сигнал за историческото единство на тюркския свят.

Но дори и в самата Турция не всички експерти споделят оптимизма на държавата относно перспективите за сближаване със страните от Централна Азия. Мустафа Балбай, политически анализатор и колумнист на кемалисткия (т.е. опозиционния) вестник Sumhuriyet, посочва, че Туркменистан все още не се е присъединил към Организацията на тюркските държави (страната е със статут на наблюдател), а Узбекистан (втората по големина тюркоезична страна в света след Турция) го направи едва през 2019 г.

Балбай нарече прогреса в отношенията на страните от Централна Азия с Турция след разпадането на СССР като «неголям». Все пак Анкара трябва да се конкурира с други центрове на сила — Китай, Саудитска Арабия, Иран, Великобритания, САЩ.

Според Балбай на Турция като цяло й липсва стратегическа визия какво да прави с Централна Азия, няма списък с приоритети и дългосрочен план за действие.

Но има тюркски национализъм.
Константин Олшански

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front