Русия може да последва примера на Китай в преговорите между САЩ и Русия, макар и с голямо търпение
Пандемията на коронавируса като фактор, влияещ върху политическата ситуация, преговорите между Владимир Путин и Джо Байдън, исканията на Русия към Запада за гаранции за сигурност, изборите за Държавна дума на Руската федерация, продължителното сертифициране на „Северен поток 2“, което отдавна държи Русия като заложник в геополитиката, бяха сред най-значимите събития през изминалата година.
Какво ни очаква предстоящата политическа година?
Генералният директор на Института по регионални проблеми Дмитрий Журавльов счита, че старите тенденции няма да изчезнат веднага и ще продължат и през следващата година.
— Нямам предвид пандемията. Дай Боже да си тръгне възможно най-скоро, но политическите и икономическите процеси ще бъдат приблизително същите като сега. Ще има много проблеми, но ще има и движение напред.
Що се отнася до политическия процес, има хора, които биха искали да го направят по-напрегнат, но все още не виждам точката на кипене. Може би е далече времето за това, а може би просто няма предпоставки.
Във всяка война е важно къде е Райхстагът, къде е точката, в която можете да забието знаме и да кажете, че „ние победихме“.
За всички недоволни няма такъв Райхстаг, защото те са недоволни от социалните въпроси, а не от политическите, следователно, когато нещата се политизират, а това е почти обективен процес, веднага възникват въпроси. Не винаги е ясно срещу кого, за кого да воюваме.
Китайците си тръгнаха от държавния секретар Антъни Блинкен, защото той преговаряше по начина, по който сега е обичайно в Америка: той настани китайците на масата и започна да дава ценни инструкции как да живеят.
Китайците слушаха половин час, станаха и си тръгнаха.
За американците преговорите са когато дават указания, а всеки чува, записва си и след това изпълнява мъдрите им думи. Те са искрени, защото вярват, че са идеалът и че всеки трябва да чуе тяхната истина и да я осъзнае.
Руснаците са по-учтиви, китайците са повече обърнати към себе си.
За тях събеседникът, който говори за нещо, е напълно излишен. А руснаците през цялото време искат да не обидят някого, така че ще слушат до края, но дали ще се споразумеят за нещо?
Според немския политолог д-р Григор Шпицен, въпреки поредицата политически обостряния в края на тази година и апокалиптичните прогнози на някои експерти, през 2022 г. едва ли трябва да се очакват глобални конфликти между водещите световни сили.
На първо място, новата година ще се характеризира с отслабване на позициите на политическите екоактивисти по света. Както показа началото на зимния сезон в Европа, енергийният преход и свързаните с него планове за прехвърляне на европейската енергия към „зелени“ релси до 2030 г. са силно надценени.
Надценени до такава степен, че в редица страни изоставените въглищни мини трябваше да бъдат реактивирани и върнати към дебата дали ядрената и газовата енергия са екологични. Преди няколко години това беше напълно немислимо за европейския политически дневен ред.
Политическата позиция на европейските Зелени постепенно ще стане по-малко радикална. „Северен поток 2“ определено ще бъде пуснат през 2022 г., тъй като този проект е изключително важен за германския бизнес: единственият въпрос е точната дата на неговото стартиране. Студеният отоплителен сезон и прекомерните цени на газа просто оставят Германия без друга алтернатива.
Украинският проблем също е малко вероятно да бъде разрешен със сила на оръжието. Изглежда президентите Путин и Байдън са постигнали принципно споразумение за Украйна, въпреки че по очевидни причини не могат да споделят всички детайли на споразумението.
Едно е ясно – Украйна не е получила картбланш от западните лидери за военната операция в Донбас и без политическа и военна подкрепа от САЩ и ЕС е предварително обречена на провал.
Президентът Зеленски обаче продължава да губи рейтинга си, а в такава ситуация политиците в Украйна, както показва най-новата история, са способни на непредвидими политически стъпки.
Увеличаване на санкциите на Запада срещу Руската федерация също е малко вероятно.
Те най-вероятно няма да донесат значителен резултат и нито президентът Байдън, който изглежда конструктивен, нито канцлерът Шолц, който реши да се съсредоточи върху икономиката и борбата с пандемията, не искат да рискуват допълнително влошаване на отношенията с Москва.
Петя Паликрушева