Белият лист като бяло знаме?
Четох интервюто на премиера ни за македонската медия.
Много въпроси изникнаха, освен ултиматума от САЩ по отношение на членството на РСМ в ЕС. Странно съвпадение.
Кирил Петков: «Не идвам с анекс към договора, а с готовност за ново начало»
Това може да го каже единствено човек, който не познава нито историята, нито има представа от дипломация. В дипломацията, както и в отношенията между две държави не могат да вървят изолирано без историята и наследството й, както и без договореностите, които уреждат по един или друг начин двустранните отношения и регулират относително съжителството от наследството на историята, което не се забравя.
Да се заяви официално, че «Предлагам да оставим документите като втора стъпка, а първо да започнем /работа/, за да има нещо, за което ще пишем в следващия документ» говори за една дълбока политическа и дипломатическа дилетанщина от страна на премиера, както и от пълното незачитане на договореностите и историческите истини.
Договорите са в основата на отношенията между държавите, така както са и договореностите ни с ООН, ЕС, Гърция, Колумбия, Филипините или Етиопия, които са плод на десетилетия развитие и подобряване и представляват основата върху която са изградени многостранните и двустранните отношения.
Тепърва ще разбира господин премиерът, че в политиката и в дипломацията между държави, неща, договорени, станали или изказани преди десетилетия имат същата тежест, както и онези, изказани днес и не могат да бъдат неглижирани и подминавани.
В България няма и не е имало никога македонско малцинство.
Всички са българи.
Много внимание трябва да се отделя при опитите да ни промъкват големите партньори и нови «братя» САЩ и ЕС думички като «македонско малцинство» в официалния език и такива от този род може да доведат до взривяване на държавата.
Могат да довлекат сериозни последствия за териториалната цялост на държавата и възникване на едно ново Косово.
Самата визита, както изтъкват колеги дипломати и политически анализатори с чието мнение съм солидарен, е една груба политическа грешка, още повече, че Петков отива в Скопие с… бял лист хартия.
Каква е позицията ни? Какво ще защитаваме? Каква програма ще се прави? За съвместно управление? Лекция ли ще слуша и ще си записва?
Или отново удобно ще приемем техните абсурдни искания, написани върху този бял лист хартия, защото ЕС и САЩ така искали, защото така от съседката ни научихме преди седмици каква трябва да е нашата позиция и дори кой да ни е външен министър?
Какви ще са тези работни групи? За празненства? За коридор №8? За самолетна връзка между София и Скопие? За нови еко заводи за тротинетки и електрически коли?
Как не се намери някой да запознае премиера ни, че тези теми са предъвкани и предъвквани през тези 30 години и винаги са били блокирани с абсурдни и по детски наивни аргументи от съседката ни?
Някой трябва да му обясни приказката за… изкуствената държава, плод на интересите на Великите сили, където като основен потърпевш е България?
«Не искам само политиците да идват и да говорят. Когато говоря за икономика, искам да видя всички наши фирми, които искат и имат интерес към Република Северна Македония, всички ваши фирми, които имат интерес към България. На тази среща политици не са необходими, на тази среща са необходими хора, които искат да работят, да правят бизнес заедно»
Това е глупост!
Не може подходът да е сякаш се срещат две фирми и работата се концентрира до договорки за съвместно производство или предлагане на услуги. Търговският обмен не е толкова жизненоважен за България, за да му се обръща такова внимание.
Тук става дума за ДЪРЖАВИ, а не за фирми!!!
Държавата не е фирма!
Тази истина ще я научите по трудния начин.
«Всъщност можем за времето, за което ще си свършим работата. Това искам да кажа. Значи ако сега кажа определен срок, шест месеца, започваме със същата декларативност. Трябва да видим какви са въпросите, как ще ги решаваме. Срокът зависи само и единствено от готовността на всяка от страните да подаде ръка и заедно да свършим работата» (????)
Що за хаотична мисъл!!!???
Драги Киро, в политиката, и в дипломацията се управляват ПРОЦЕСИ, тенденции, течения, някои са разрушителни и следва да се избягват, да не се попада в тях и в случай, че ни връхлетят да можем да ги избегнем или да бъдат неутрализирани.
Други са адови мини в красива опаковка. Тях трябва да ги виждате и да ги разпознавате, но явно нямате нито този опит, нито капацитет и ще ги настъпите с лекота, дори с двата крака. На всички такива процеси не може да им се дава срок.
Това не е производствен цех.
Процесите могат да продължат месеци, години, дори десетилетия и сроковете са много разтегливи във времето и пространството.
Това не става с бял лист хартия, на който…. дори вие не знаете какво да напишете?
Очаквате съседите ни да ви напишат «новото начало» и условията си, които знаем какви са, щом отричате всичко, което е постигнато от България за тези 30 години, като договори (колкото и неизпипани от гледна точка на нашия интерес) и пътни карти за начало на членството им.
Няма добри намерения, драги Петков, няма!!!
Има държавни интереси и основата на тези държавни (национални) интереси е националната идентичност на един народ, на българите — и върху нея се гради позицията и политиката.
Щом един няма тази връзка в себе си, няма как да я усети и защити. Една въздушна връзка, път или коридор могат да бъдат прекъсвани или възобновявани, може да отпаднат или да се налагат визови режими, да се прекъсват търговски връзки, но отстъпването и отричането от исторически доказани истини и тяхното подменяне обрича на историческо обезличаване българската държава, която е сред най-старите държави в Европа и единствената, която е запазила името си непроменено.
13 века!!!
Това е България.
Почетете историята. Прочетете я!
Погледнете Гърция как защити историята си. Погледнете учебниците в Гърция където «Истанбул» продължава да бъде наричан «Константинопол», напук на общоприетата традиция от 1930 г. в Турция и света.
И още няколко забележки:
— България е член на ЕС и не ние сме кандидати за членство, а те и те са тези, които трябва да отговарят на условията за членство в ЕС. Едно от тези условия са изчистване на противоречията със съседите и отказ от каквито и претенции, както териториални, така и към историята и езика ни. Гърците изчистиха своите изцяло.
Само ние все още не.
— Не може България със 7 милиона население да бъде унижавана и разигравана от едни едва два милиона калпака, от които половината са албанци и другата половина са българи, но подведени от определени фанатици.
-НЕ ние, а те трябва да идват при нас, ако трябва по чорапи и никой не трябва да ни се меси в решаването на тези спорове, дори Русия, САЩ, НАТО или гелосаните вратовръзки от Брюксел.
— САЩ не са членове в ЕС, за да ни поставят ултиматуми и да ни плашат със санкции или с фалшиво «македонско малцинство».
— Турция кандидатства за членство в ЕС от над 40 години и все още не отговаря на условията, нищо, че като военна сила, а в последно време успя да излезе на сцената на голямата игра.
— ЕС трябва да го убедите в нашата позиция, но за тази цел са нужни познания в историята, убеденост в позицията и посичане на ширещата се антибългарска истерия.
От действията ще се разбере къде ще бъдете поставен в историята — при разрушителите или при строителите на България.
Това за сега нямате.
Имате един бял лист, но трябва да знаете, че никой уважаващ държавата и историята си няма да подпише празен чек за чужд интерес.
Георги Караславов