TNI: Америка погрешно разбира украинската криза
Администрацията на Байдън сега харчи повече за отбрана от Доналд Тръмп или Роналд Рейгън, пише The National Interest. Авторът на статията разглежда причините за украинския конфликт. Според него една от тях са обещанията на НАТО да не се разширява на изток. Журналистът предлага да се отнасяме към позицията на Москва с уважението, което една велика държава заслужава.
Превод от The National Interest, САЩ:
Започвайки от 13 декември 2021 г., по покана на Московския държавен институт за международни отношения, цяла седмица изнасях доклади за войните на САЩ във Виетнам, Ирак и Афганистан, както и за бюджета за отбрана на президента Джо Байдън на Московската конференция по контрола над въоръженията и руският конгрес по политически науки.
Пътуването ми се състоя в критичен момент в руско-американските отношения. По това време Русия изтегляше десетки хиляди войници към границата си с Украйна. Освен това през декември се навършиха 30 години от разпадането на Съветския съюз. Затова, естествено, на конференцията по време на официалните и неофициални дискусии темата, свързана със ситуацията в Украйна, буквално увисна във въздуха.
В доклада си за това защо САЩ се провалиха във Виетнам, Ирак и Афганистан, посочих, че военното превъзходство на САЩ не успя да спечели обществената подкрепа в тези страни, за да помогне на САЩ да постигнат целите си. Следователно този провал изостри липсата на вътрешна подкрепа, тъй като горепосочените конфликти се проточиха и доведоха до сериозни финансови и човешки загуби.
В другата си лекция разгледах гледните точки на руските експерти. Те считаха, че САЩ са твърде фокусирани върху Китай до степен, че или не желаят, или не са в състояние да се противопоставят на руската военна ескалация в Източна Европа. Както каза един експерт, в политиката за национална сигурност на САЩ днес има само три K: Китай, коронавирус и климат. Но в речта си относно стратегията за национална сигурност на САЩ обясних, че макар демократите и Байдън да изглеждат риторично обсебени от Китай, това не се случва за сметка на противодействието на други заплахи.
Нещо повече, администрацията на Байдън харчи повече за отбрана, отколкото Доналд Тръмп. А сега администрацията харчи повече за отбрана, отколкото по време на разгара на отбраната при Роналд Рейгън — три пъти повече от Китай и 10 пъти повече от Русия.
Сега, когато Белият дом се готви да преговаря с Русия, този въпрос, който многократно беше повдиган по време на неотдавнашното ми посещение в Москва, е изключително важно да се формулира от позицията на историята и руската гледна точка.
Първо, мнозина в Русия считат, че когато лидерите на бившия Съветски съюз дадоха възможност на Германия да се обедини, те получиха уверения от властите на САЩ, че Вашингтон няма да разшири НАТО на изток, като предостави членство на източноевропейските страни. А има и някои доказателства, че редица американски служители са се ангажирали да не разширяват НАТО към Русия, за да сложат край на Студената война. Например Джак Матлок, последният американски посланик в бившия Съветски съюз, свидетелства и пише, че Михаил Горбачов е получил уверения, че ако Германия се обедини и остане част от НАТО, границите на НАТО няма да се преместят на изток. А Робърт Гейтс, бъдещият министър на отбраната, който беше заместник съветник по националната сигурност по време на разпадането на Съветския съюз, разкритикува разширяването на НАТО на изток през 90-те години, когато Горбачов и други бяха уверени, че това няма да се случи.
Нещо повече, американските служители не бяха единствените, които дадоха тези обещания на съветските лидери.
Към тях се присъединиха лидерите на Германия, Франция и Великобритания. Тази позиция беше подкрепена от много важни бивши държавни служители, като Джордж Кенан, авторът на доктрината за сдържане. Според Кенън през 1997 г. „разширяването би било най-фаталната американска политическа грешка в цялата епоха след Студената война… Такова решение ще тласне руската външна политика в посоки, които категорично няма да ни харесат.»
Позицията на Кенан беше подкрепена от впечатляваща група от около петдесет военни, политически и академични лидери, включително Пол Нитце и Джак Матлок, които в отворено писмо до президента Бил Клинтън заявиха, че планът за разширяване на НАТО ще бъде политическа грешка с исторически мащаби.»
Въпреки това, през 1999 г., при Клинтън, НАТО приема трима нови членове от бившия Варшавски договор: Полша, Чехословакия и Унгария. След това, през 2004 г., към тях се присъединиха още седем държави, включително трите балтийски държави, които преди бяха част от бившия Съветски съюз. Тогава, през 2008 г., президентът Джордж Буш излезе с идеята да покани Грузия и Украйна в алианса, които, подобно на балтийските държави, бяха републики от бившия Съветски съюз в продължение на 70 години и директно граничеха с Русия.
Путин отговори с нахлуването в Грузия през 2008 г. и анексирането на украинския полуостров Крим през 2014 г.
Второ, те също ми казаха, че е важно да се разберат отношенията между Украйна и Русия. От 1922 г. до края на Студената война Украйна е част от Съветския съюз (всъщност това е една от първите републики, които стават част от бившия Съветски съюз). По това време тя се нарича Украинска съветска социалистическа република и се оглавява от Комунистическата партия на Съветския съюз. Нейният официален език е руският и е родното място на съветския лидер Леонид Брежнев и съпругата на Никита Хрушчов.
Трето, трябва да се отбележи, че при Путин Русия е в по-добра икономическа форма, отколкото при съветска власт. По време на престоя ми в Москва забелязах, че днес тя прилича повече на Париж и изглежда много по-добре, отколкото при предишните ми пътувания до Москва през 80-те и началото на 1990-те.
Четвърто, САЩ не могат да декларират, че на Украйна и Грузия им е забранено да се присъединят към НАТО, но факт е, че за да ги поканим, ние нямаме необходимия брой гласове от останалите 28 членки на НАТО. Байдън можеше да даде да се разбере на руснаците, че въпросът за тяхното членство в алианса (поне в обозримо бъдеще) не се обсъжда.
Пето, руснаците, съдейки по всичко, също считат, че се отнасяме към тях без уважението, което една велика държава заслужава.
Някои политолози всъщност се подиграха на Франсис Фукуяма за това, че той обяви края на историята след разпадането на Съветския съюз, и вместо това цитираха думи от книга на Стивън Коен, наскоро починалият експерт по Русия, който похвали Путин за това, че е изправил Русия на крака, връщайки я към нормалния живот.
Администрацията на Байдън и Русия трябва внимателно да обмислят тези възгледи и гледни точки и да ги вземат предвид, когато се подготвят за бъдещите преговори.
Съдбата на Европа може да зависи от това.
Източник: https://nationalinterest.org/feature/how-russia-views-ukraine-crisis-199241
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front