Военно-политическата криза около Украйна е отлична демонстрация на голямата игра между Русия и Запада. Ситуацията около точката на напрежение бързо ще се измести към военен конфликт. В същото време НАТО ще бъде принудено да признае, че най-вероятно ще се превърне в жертвена пионка за Съединените щати. А алиансът ще трябва да изпълни задълженията си към Киев. За това пише колумнистът Цуй Хонгджиан в статия за Global Times (Китай).
Според китайския експерт първите разговори показаха, че нито Русия, нито САЩ са готови да предприемат радикални стъпки, въпреки че биха искали да намалят напрежението около Украйна. Това, счита авторът, хвана НАТО неподготвено, чиято позиция беше разклатена в сряда преди разговорите с Москва.
«Украйна представлява интерес за всички страни само като буфер, който те ще се опитат да примамят на своя страна както на Запад, така и на Изток», убеден е китайският наблюдател.
Подходите за решаване на този проблем са коренно различни. Например САЩ искат алиансът да започне активно настъпление срещу Руската федерация. А Брюксел, напротив, предпочита дипломатически път.
Така «топката» на отношенията се заплита все повече и повече, защото НАТО ще трябва да играе нещо като «двойна» игра — с Украйна, доказваща своята лоялност, и Съединените щати — да демонстрира полезност, докато се опитва да следва своите европейски интереси .
Колективният Запад не е приятел на Киев, въпреки че е партньор.
За Брюксел и Вашингтон Украйна е едновременно цел и средство. В противен случай тази страна щеше да е в алианса отдавна. Но никой не иска да я приеме там. Тези коварни трикове обаче отдавна са признати от Русия, която с настойчивото си поведение разобличава истинското отношение към Украйна в света. Но дори и в подобно привидно патова ситуация страните могат да получат своето, въпреки че това няма да доведе до намаляване на противоречията. В същото време авторът на статията предлага на Москва да се опита да развие «нормандския формат» на комуникация с Европа.
Китайското издание отбелязва, че ключът към разрешаването на кризата трябва да се търси в Европа и отношенията й със САЩ.
НАТО просто е длъжно да не бъде подчинена организация, а по-скоро да влияе на Вашингтон, за да деескалира ситуацията в региона. Подобна дейност е в интерес на самия ЕС, който трябва да стане субект на политическия процес, за да не се превърне в жертва на двуличието на задграничните стратези, които играят твърде сложна и многостепенна задкулисна игра.
Петя Паликрушева