Ситуацията в отношенията с Русия е много по-опасна, отколкото изглежда на пръв поглед. Причината е, че американско-руският конфликт, възроден през 21 век от неоконсерваторите и американския военно-силов блок, е много по-сериозен от Студената война на 20 век.
Бях своеобразен участник в Студената война като член на Комитета за актуална опасност (The Committee on the Present Danger – CPD). Истинската опасност беше Съветският съюз и членовете на комитета се погрижиха ситуацията да не излезе извън контрол. Преследвахме конкретни цели. Единият беше, че Съветите не трябва да получават военно превъзходство над Съединените щати. Втората цел бе напрежението между ядрените сили да не предполага рязка ескалация.
По време на Студената война имаше разгорещен дебат във външната политика. Имаше компетентни анализатори, като Стивън Коен, който също ни напомни за съществуването на съветската гледна точка, а не само на американската. Дори нашата комисия, която беше по своята същност антисъветска, включваше експерти, които разглеждаха този или онзи въпрос от различни ъгли.
Днес няма никакви дебати. Няма външнополитическа общност. Има само куп русофоби, които не виждат нищо освен злонамерени намерения в действията на Кремъл и нищо друго освен добро в действията на Вашингтон.
Такива като Стивън Коен и други като него помогнаха за поддържането на баланса на мненията. Сега тези хора са мъртви.
Следователно Вашингтон не е в състояние да разбере опасенията на Русия.
Както наскоро написа Скот Ритър (бивш инспектор на ООН по оръжията за масово унищожение в Ирак, който се противопостави на коалиционната инвазия):
„Изглежда, че и Байдън, и Блинкен са глухи, неми и слепи, когато става въпрос за обсъждане на Русия“.
Можете да видите колко глух, тъп и сляп е Вашингтон, само като погледнете към кого се е обърнал съветникът на Байдън по националната сигурност за съвет относно организирането на разговори с Москва по повод нейните опасения.
Да припомня, че преговорите се водят, защото Русия чувства заплаха за сигурността си поради появяващия се пръстен от американски бази в близост до нейните граници.
И така, какво направи съветникът на Байдън? Той се обърна към Майкъл Макфол, известен русофоб, бивш посланик на президента Обама в Русия. Съветът на Макфол беше да повиши залозите, като изпрати повече оръжия в Украйна. С други думи, за да накара Кремъл да се почувства още по-застрашен. Гениален съвет.
Кремъл от години се опитва да накара Вашингтон да се вслуша в мнението на Русия.
Считам, че сегашните преговори са последният опит на Москва. В същото време считам, че Кремъл не вярва в успеха на тези срещи, а просто възнамерява да получи повече потвърждения, че Вашингтон абсолютно не се интересува от опасенията на Русия за нейната сигурност.
С други думи, когато едната страна не слуша, другата просто няма с кого да говори.
Това разочарование се трупа в Кремъл от години. Всичко, което Москва чува с години от Вашингтон е:
„Вие грешите, а ние сме прави“.
Ситуацията сред американския елит е такава, че всеки, който се опитва да вземе предвид руската гледна точка, се счита за „агент на Кремъл“. Президентът Тръмп беше разследван като руски агент за това, че иска да нормализира отношенията с Москва. До началото на президентството на Тръмп всички споразумения за контрол над въоръженията, постигнати през предишните десетилетия, бяха премахнати от Вашингтон и американският президент вече не можеше да работи за намаляване на напрежението с Русия. Желанието за добри отношения с Москва беше наречено предателство на американските интереси.
Трябва да се отдаде дължимата почит към търпението и надеждата на руснаците, които продължават да настояват за мирно решаване на неотложните въпроси, въпреки изобилието от доказателства, че това едва ли ще бъде постигнато.
Това оставя на Русия само две възможности: или да се предаде и да приеме американската хегемония, или да изтласка НАТО от границите си със сила. Ситуацията е опасна, защото Кремъл стигна до очевидното заключение, че вероятността от ядрена война е много по-висока, отколкото през 1997 г., когато НАТО все още не се беше приближила до границите на Русия.
Петя Паликрушева