Няма как да се решат проблемите на БСП, тъй като БСП вече е в «мозъчна смърт», ако направим аналогия с подобно състояние на болния пациент в хуманната медицина.
Времето за спасение за съжаление отдавна изтече, докато все по-оглупявашата членска маса гласуваше като зомбирана за всеки нереализирал се другаде идиот, който й се предложеше като поредният мераклия за «спасител».
Пък и забполяванията й не са малко и не биха могли да се пренебрегнат с «лека ръка».
На първо място партията е пронизана и скована от клиентелизма на членовете си така, както множествената склероза сковава болния.
От друга страна ясно се вижда, че при нея действа и синдромът на «кентавъра» — т.е.»главата»/ръководното тяло/ на партията има различна биология от тази на другата част на «тялото» й — несъответствие, породено от изповядването на различни идеологии от двете части на тялото.
Затова и сега на Позитано мълчат като глухонеми на въпроса: «…каква партия е БСП?»
А партия без идеология и теоретически, и практически не може да съществува. Или казано с други думи — НЕ Е ПАРТИЯ!!!!
По-скоро в сегашният си вид БСП най-точно може да бъде оприличена на ООД, което се намира в «технически фалит».
Иначе въпросът: «какво правим сега?» е доста закъснял, когато става дума за саниране на обществен политически организъм, какъвто се явява политическата партия.
Ако направим аналогия отново с хуманната медицина, пациентите в «мозъчна смърт» стават само за донори на други пациенти (партии), а самите тях ги очаква неотвратим «фатален изход»!
Eнчо Енев