Властите на Казахстан и Украйна крият украинската следа в казахстанските погроми

Казахстанските власти отричат, че погромите в редица региони на Казахстан са координирани от територията на Украйна, според редакционната статия на украинската информационна агенция «Страна.ua».

На 10 януари посолството на Република Казахстан (РК) в Киев осъди всяко сравнение на погромите с Евромайдана или демонстрациите в Беларус през август – септември 2020 г.

„Сега чувстваме, че в Украйна ни съчувстват. За съжаление има отделни инситуации, целящи да поставят под съмнение нашите доверителни отношения.

Има изхвърляния за «украинската следа» в събитията в Казахстан. Но виждаме, че компетентните органи на Украйна реагират на тези сигнали своевременно“, се казва в съобщението.

Посланикът на Република Казахстан в Украйна Дархан Калетаев благодари на украинските власти за защитата на територията на посолството, укрепването на приятелските отношения между Киев и Нур-Султан.

Щабът на движението «Демократичен избор на Казахстан» (ДИК) се намира в Киев.

Бенефициент на ДИК е казахстанският бизнесмен Мухтар Аблязов, бивш президент на банка «Туран Алем», бивш министър на енергетиката на Казахстан. Активът на ДИК са млади прозападно настроени казахи, емигрирали в Украйна.

През последните месеци на 2021 г. ДИК започна подготовката за цветна революция в Казахстан, която трябваше да започне с бунтове в страната.

ДИК насрочи опита за държавен преврат до 16 декември 2021 г. — десетата годишнина от потушаването от казахстанските власти на протестите на петролните работници в град Жанаозен (област Мангистау). При потушаването на протестите силите за сигурност използваха оръжие. 15 души бяха убити, стотици бяха ранени и арестувани. Припомняме, че на 16 декември 2011 г., когато силите за сигурност разстреляха протестиращите в Жанаозен, Казахстан отбеляза Деня на независимостта.

16 декември е датата на бунтовете в Алма-Ата през 1986 г., когато казахстанските националисти протестираха срещу назначаването на руснака Генадий Колбин за първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Казахската ССР.

След погромите в Алма-Ата, които влязоха в историята на Казахстан като Желтоксан (декември на казахски), Казахската ССР беше оглавена от Нурсултан Назарбаев.

Все още се води разследване за събитията в Жанаозен. Колкото повече се приближаваше датата на събитията в Жанаозен, толкова повече ДИК чрез социалните мрежи и YouTube насаждаше метежни настроения сред опозиционно настроените граждани на Казахстан, призовавайки за сваляне на сегашното правителство на Казахстан.

От името на Мухтар Аблязов говори Заманбек Тлеулиев, ръководител на щаба  на ДИК, който живее в Киев.

„Режимът на Назарбаев няма да се промени сам. Трябва да се организира ядро ​​на съпротива, да се излиза масово на митинги, този режим да бъде разрушен. Създавайте клетки, приятели! Клетката се състои от вашите доверени хора. Ако сте съпруг и съпруга, двойка влюбени, колеги или приятели и вие вече сте сила!» — заяви в изявление в YouTube на 3 ноември Тлеулиев.

На 7 януари Заманбек Тлеулиев и неговият колега от ДИК Елдос Насипбеков разговарят с хора, представили се за служители на СБУ. На Тлеулиев и Насипбеков са избити зъбите. Противниците на Назарбаев се ангажират да не участват в протестни действия в Казахстан от територията на Украйна.

„Зеленски, очевидно, реши да не разваля отношенията си с президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев. Казахстан е един от доставчиците на въглища за Украйна, както и важен вносител на украински храни и лекарства. Единствената официална реакция от Украйна се появи едва на 10 януари. Изявлението на украинското външно министерство беше направено в обтекаема форма.

В него се вижда недоволство от въвеждането на силите на страните от ОДКБ, но действията на казахстанските власти не бяха директно критикувани“, съобщава Страна.ua.

Мухтар Аблязов и ДИК след „приятната комуникация” със СБУ не спират да тресат ситуацията в Казахстан от Украйна. На 10 януари в своя Facebook Аблязов казва, че Токаев „по-рано е бил мебел на Назарбаев, а сега се превръща в мебел на Путин“, твърди още, че Москва се готви да „анексира Казахстан по сценария на Крим“ и т.н.

Уклончивостта на Киев и Нур-Султан не може да скрие интереса на политическите кръгове на Украйна към държавен преврат в Казахстан по модела на цветните революции.

„Казахстан, ние сме с теб! Свободата не се продава — тя се завоюва. За времето на независимостта си казахстанците си спечелиха правото самостоятелно да решават как да живеят в страната си. Украински опит сега се възприема от казахстанците“, заяви по-рано депутат от партия „Европейска солидарност“ Алексей Гончаренко.

Гончаренко сравни искането на Токаев да въведе силите на страните от ОДКБ в Казахстан с „лош собственик, който кани хлебарки в дома си, за да подредят нещата там“. Изявлението на Гончаренко може да се счита за официална позиция на партията на Петро Порошенко относно ситуацията в Казахстан.

Главата на неонацистката партия «Свобода» Олег Тягнибок убеждава украинците, че Касим-Жомарт Токаев уж е станал президент на Казахстан с помощта на ФСБ на Русия.

През 1970-1975 г. Токаев учи в МГИМО, което означава, че като студент е бил вербуван от КГБ на СССР, уверява Тягнибок. Както пише той във фейсбук, „в Лубянка няма „бивши““, Токаев сега работи за ФСБ.

Според лидера на «Свобода» събитията в Казахстан са «дискредитиране на народната революция от страна на Токаев» чрез въвеждане на провокатори от Комитета за национална сигурност на Казахстан, специално обучени от ФСБ, в средите на мирните протестиращи.

Бунтовете в Казахстан – включително полицаите, обезглавени от салафитите в Алмати – са „част от сценария на Кремъл“, твърди Тягнибок. Крайната цел на този сценарий е „анексирането на Казахстан от Русия“.

„Появата на руски десантчици в Алмати постави всичко на мястото си. Казахите са страхотни, техният протест е социална революция. Казахските власти са колаборационисти. Руснаците са нашественици и мародери.

Тук няма изненади. Никол Пашинян несъмнено заслужава титлата „гнида на деня“ – вчерашният любимец на либералите, чийто подпис стои върху решението за изпращане на войски на ОДКБ в Казахстан“, казва Андрей Билецки, ръководител на неонацисткия национален корпус.

Бившият главатар на УНА-УНСО (организацията е забранена в Руската федерация), основателят на движението Братство (организацията е забранена в Руската федерация) Дмитрий Корчински на 7 януари призова карателите от «АТО» — «ООС“ да се съберат във „Фронт за освобождение на Казахстан“, за да заминат за Казахстан и там да се противопоставят на силите на ОДКБ.

Призивът на Корчински е по-скоро популистки ход на застаряващ политически кондотиер, забравен от новинарите. Сред старите сътрудници на Корчински обаче има хора, които добре познават Казахстан и ситуацията в тази страна. Корчински е запознат и със ситуацията в Казахстан чрез приятелите си в Русия, които преди това са пътували до Казахстан с политически цели.

Дългогодишният познат на Корчински, руският идеолог на уахабизма Гейдар Джемал, е погребан в Алма-Ата. Казахстанските салафити, чието участие в бунтовете в градовете на Казахстан се признава и от опозоционна настроените към Токаев, считат Джемал за свой духовен учител.

Самият Корчински отрича, че «Фронтът за освобождение на Казахстан» е негово рожба. Според украинския неонацист, ако наистина е искал да създаде такъв «фронт», той щял да намери рускоговорящи казахи в Киев. Според Корчински „Фронтът за освобождение на Казахстан“ уж бил създаден от ФСБ на Русия като „структура за прикритие“.

Лидерът на УНА-УНСО не крие, че иска да отвори «втори фронт» в Казахстан чрез многобройната украинска общност в Казахстан.

„Братя! Подкрепете борбата на казахстанския народ срещу московските нашественици и техните марионетки в Казахстан! Слава на Украйна! Да живее свободен Казахстан!» — обърна се Корчински към украинците в Казахстан.

Артур Приймак

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front