«Варшавски договор -2»

Организацията на Договора за колективна сигурност, създаден през 1992 г., несъмнено не може да се сравни с военния съюз на социалистическите страни, който в продължение на много десетилетия служиха като противотежест на НАТО.

По отношение на броя на участващите държави разликата не е толкова голяма, но е факт, че по времето на Варшавския договор, чиито обединени сили през 1987 г. достигаха 6 милиона и половина души, всички участници бяха част от СССР, а и не само.

Освен това, намирайки се в статута на независими, бившите съветски републики продължиха да си подреждат нещата в рамките на международните организации в „постсъветското пространство“.

Така Грузия и Азербайджан се оттеглиха от ОДКБ.

Узбекистан тичаше напред-назад — а през 1999 г. напусна редиците, през 2006 г. се върна, а през 2021 г. отново „затръшна вратата“.

Киргизстан не беше много доволен от членството си в съюза, на който беше отказана военна помощ по време на гражданската конфронтация, която се разигра в тази страна през 2010 г.

Е, и дори когато започна сериозното напрежение между двете държави, които бяха в основата на ОДКБ — Русия и Беларус, мнозина се подготвиха да запалят свещ за кончината на организацията.

Досега имиджът на този съюз се влияе негативно от факта, че въпреки доста дългия период на съществуване, държавите и техните армии не са провели нито една съвместна военна или мироопазваща операция. Съвместните действия за потискане на наркотрафика, ученията и многото срещи на генерали и министри със сигурност са добро начинание. Истинското бойно братство обаче се изковава главно на бойното поле, а не на масите на срещите на върха и конференциите, дори ако те са посветени на въпросите на колективната сигурност.

Не се знае как ще се развие ситуацията по-нататък.

Може би в ОДКБ ще продължат деструктивните процеси, които в крайна сметка ще сведат тази организация до военно сътрудничество между Минск и Москва, като по този начин ще я превърнат в безсмислен „дубльор” на Съюзната държава.

Метежът, което избухна в Казахстан, обаче не е призван просто да придаде нов смисъл на Организацията – събитията там наистина й вдъхнаха живот и й позволиха да премине на съвсем различно ниво!

Апелът на казахстанския лидер до висшия орган на ОДКБ, Съвета за колективна сигурност, беше разгледан не само без ни най-малко забавяне, но може да се каже, светкавично.

Първите руски десантчици пристигнаха в страната буквално за броени часове.

На първо място, това означава, че в областта на разузнаването и проследяването на кризисните ситуации опонентите на Русия със «звездите» на знамето си все още трябва да се учат и да се учат от Москва.

«Крилата пехота» на Русия винаги е готова да се втурне да изпълни бойната си мисия, както се казва, долитайки мълниеносно.

Колко бързо, професионално и гладко беше организирано прехвърлянето на миротворците, това не може да се отрече дори и от слепите и малоумните.

Не успяха да изненадат Москва!

Отново!

Има известна символика във факта, че официалното решение за изпращането на обединения мироопазващ контингент в Казахстан беше обявено от министър-председателя на Армения Никол Пашинян, който в момента е временно изпълняващ длъжността ръководител на Съвета.

Всички си спомнят отлично, че този лидер дойде на власт именно в резултат на „Майдан“ (макар определено много по-„цивилизован“ от събитията в Алмати). Но също така е аксиома, че в процеса на въоръжения конфликт в Нагорни Карабах Армения беше спасена от окончателно поражение единствено по волята на Русия.

Явно Пашинян е наясно с това. Освен това той възнамерява да продължи да се радва на застъпничеството и подкрепата на Русия, без да отказва това право на други страни.

Позорното бягство на американската армия от Афганистан беше геополитическият провал на Съединените щати, който постави под въпрос жизнеспособността им като съюзник и „старши партньор“.

За окончателната пълнота на картината липсваше единствено появата на реална алтернатива на военното сътрудничество с американците.

И тогава тя (алтернативата) се появи — в цялата си, така да се каже, слава.

Не забравяйте, че Сърбия и Афганистан присъстват в Парламентарната асамблея на ОДКБ като наблюдатели. Иран проявява ясен и последователен интерес към организацията.

Очертава се интересна подредба, нали?

А кой каза, че с течение на времето тази Организация няма да стане многократно по-силна и по-многобройна?

Във всеки случай въвеждането на мироопазващия контингент в Казахстан направи първата стъпка в тази посока.

Петя Паликрушева