Спомням си времето, когато 1984 г. изглеждаше като далечно бъдеще. Чудехме се дали САЩ ги очаква съдбата на „световен полицай“? Но 1984 г. беше в средата на управлението на Рейгън. Либералите не харесваха реториката на Рейгън, но политиката му проработи. Икономиката се възстанови от стагнацията и ние работихме за прекратяване на Студената война. Трудно беше да не обичаш президента, който в отговор на покушението срещу живота му можеше саркастично да се пошегува: „Просто забравих да се наведа!“.
Новите идеи съживиха външната политика на САЩ. Бъдещето ни стана по-ясно, пише на личната си страница Пол Крейг Робъртс, бивш помощник по икономическа политика на министъра на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън и политически анализатор.
Съветският президент Горбачов се съгласи на обединението на ФРГ и ГДР на фона на уверенията от администрацията на Джордж У. Буш, че НАТО няма да се придвижи и на сантиметър на изток в замяна.
Но режимът на Клинтън, подтикнат от републиканеца Боб Доул, направи думата на правителството на Съединените щати безполезна — НАТО се приближи до границите на Русия, като по този начин поднови Студената война, на която Рейгън и Горбачов сложиха край.
В поредица от незаконни действия — бомбардирането на Югославия, нахлуването в Афганистан и Ирак, бомбардирането на пакистанската територия, заедно с пренебрежителното отношение към Русия, Вашингтон, изгубен в арогантното си високомерие и наричащ себе си «единствената свръхсила в света», събуди Русия, измъквайки я от състоянието на подчинение.
На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Путин направо заяви, че поведението на САЩ подкопава мира и реда, основани на международното право. Той каза, че монополното господство на Вашингтон в световните дела не оставя място за интересите на други страни. Путин също така разкритикува Вашингтон за неговата необуздана и прекомерна употреба на сила в международните отношения.
Вашингтон и неговите васали бяха изумени, че Путин има дързостта да противоречи на „единствената свръхдържава“, но Западът, зает с преразпределението на Близкия изток в интерес на Израел, не му обърна внимание.
За пореден път Вашингтон и неговите съюзници бяха изненадани 8 години по-късно, през 2015 г., когато Путин обърка всички карти на режима на Обама с нахлуването в Сирия и заедно със сирийската армия победиха терористичните групировки, изпратени от Вашингтон, за да свалят Асад.
Изправен пред оттеглянето на Вашингтон от споразуменията за контрол на въоръженията, през 2018 г. Путин обяви шеметен набор от нови оръжейни системи, включително хиперзвукови ракети. В един момент Съединените щати станаха втората, а не първата военна сила.
„Никой не ни послуша“, каза Путин. — «Чуйте сега».
Но никой не го чу. Вашингтон продължи да се къпе в лъчите на своята арогантност, хвана се за илюзията за своето всемогъщество и не поиска да я пусне. Вашингтон дори сляпо вярва, че може да включи Украйна и Грузия в НАТО. Без значение как.
Реакцията на Кремъл на лудостта във Вашингтон стана много по-тежка:
„Махай се от прага ни, или ще те прогоним със сила“.
Това изискване е ясно и не подлежи на обсъждане.
Благодарение на тъпите си медии, самите американци нямат представа, че тяхното идиотско правителство лично е провокирало ситуацията, в която Москва поиска Вашингтон да премахне военните си бази и да спре маневрите близо до руските граници. В противен случай самите САЩ могат да понесат последствията.
Американците са толкова невежи, че могат да изгорят в ядрен пожар, преди дори да разберат за настоящата ситуация.
2022 година започва с две безпрецедентни кризи. Едината бе опит на западните правителства да използват пандемията на Covid, за да спасят разпадащите се демокрации, като ги превърнат в полицейски държави.
Другата е перспективата за истински Армагедон поради пълната липса на разум сред лидерите на западните страни.
Можете ли да посочите поне един адекватен политически лидер в западния свят?
Не?
Аз също не мога.
Лидерите на Запада не са нищо повече от проститутки, обслужващи интересите на определени групи.
Те вероятно никога през целия си живот не са имали независимо мислене — не са в състояние да мислят трезво.
Как такива безполезни същества ще се справят със сериозната международна криза? Вижте хората от екипа на Байдън.
Те са ансамбъл от клоуни.
Къде е държавният секретар, който наистина може да омилостиви Кремъл и да освободи Вашингтон от опияняващата му „американска хегемония“?
Няма го никъде.
Ситуацията придобива изключително сериозен обрат, защото Русия е изправена пред вид агресор, чиито лидери са напълно извън досега с реалността.
Байдън е заобиколен от съветници от мразещите Русия неоконсерватори от Центъра за нова американска сигурност, финансиран от американския военно-промишлен комплекс и петролните компании. Служителят на Държавния департамент, който наблюдаваше свалянето на законно избраното правителство на Украйна през 2014 г., сега е заместник-държавен секретар.
Подпалвачите на войни, отговорни за бомбардировките на Клинтън над Югославия през 90-те години и всичките войни на Вашингтон през 21-ви век, сега са в екипа на Байдън.
Американските сенатори от двете партии настояват Байдън незабавно да се обърне срещу Путин. Председателят на националния комитет на Рона Макданиел разкритикува Байдън, че дори е отговорил на телефонното обаждане от Путин.
Сенаторът републиканец Роджър Уикър, член на комисията по отбрана и сигурност, призова за унищожаване на военния потенциал на Русия в Черно море и дори не изключи възможността за превантивен ядрен удар срещу Руската федерация.
Майкъл Макфол, русофоб от епохата на Барак Обама и бивш посланик на САЩ в Русия, отхвърли искането на Путин САЩ да зачитат интересите на сигурността на Москва, наричайки изявленията на Кремъл „руска параноя“.
Демократите и републиканците се обединиха в глупостта си срещу Русия и не разбират, че на Кремъл му е писнало от всичко това.
Руското правителство стигна до заключението, че всичките му многогодишни опити за решаване на проблеми с дипломатически методи не са се увенчали с успех. Както каза Путин, „ние отстъпвахме и отстъпвахме в интерес на мира, а сега те са на прага ни и няма къде другаде да отстъпим“.
Но Вашингтон е толкова глух, колкото и преди.
Петя Паликрушева