Опита на американските полит-технолози да спретнат «цветна революция» и в Казахстан /от рода «а ла Сорос»/ беше скоропостижно провален в резултат на мигновената и точна намеса на ОДКБ.
Остана само поредното доказателство за «тежката политическа склероза», която вече години наред сковава мисловният процес на «синилните политици», окупирали най-високите управленски позиции на Капитолия.
Прочее, както и до осветяването на самоубийственният дефицит на политическа фантазия на американският политически истаблишмънт.
Междувременно над Вашингтон от доста време като «дамоклев меч» тегне огромното притеснение от придобиващата все по-реални измерения възможност за възстановяване на геополитическият гигант-СССР — като субект на международното право!
Такъв сценарий «highly likely» очевидно съществува и в Кремъл, който може да бъде определен като «доктрината Путин»!
При това той насочен не към удовлетворяването на някакви имперски амбиции, а в посока утвърждаването на многополюсният модел в международните отношения, който изкристализира като възможност след доказаната несъстоятелност и провала на «еднополюсният модел», в основата, на който стои и несъстоялият се политик — «ставрополският комсомолец» Горбачов.
И тъй като тенденцията към реинтеграция на постсъветското геополитическо пространство е обективен процес, най-естественото поведение на Съединените щати /като отражение на собствените им страхове/ би било да работят против реализацията му.
Зад Атлантика обаче, колкото и парадоксално да звучи, правят точно обратното.
С всяка своя инциатива САЩ все повече ускоряват процесите на уплътняването на връзките и затягането на свързаноста между «постсъветската периферия» и центъра /Кремъл/ — като гаранция за националната им сигурност и икономически просперитет.
Доказателство за това са опита за преврат в Белорус, който изведе на по-висока орбита белоруско-руските отношения и придаде ново качество на «съюзната държава».
Последният конфликт в Нагорни Карабах, възникнал не без усилията на Великобритания, МИ 6 и на Джордж Сорос с цел да се дестабилизира Армения, а Никол Пашинян да бъде свален от власт.
В тази връзка за мен няма никакво съмнение, че точно резултатите от тези събития, са «червената нишка», формирала руската позиция за преговорите Русия-САЩ в Женева, които стартират днес.
Затова руското предложение към САЩ и НАТО във връзка с начертаването на «червените линии» на Москва прилича повече на ултиматум отколкото на банална политическа оферта.
На този фон странна и крайно неадекватна изглежда позицията на официална София.
Позиция, известна като «позицията на щрауса».
Обезспокоителна тишина струи от «триъгълника» на власта в момент, в който след евентуален неуспех/твърде вероятен/ на преговорите в Женева по силата на новата военна доктрина на Русия както и военно-техническото планиране на руските въоръжени сили, България става легитимна цел на Русия.
Енчо Енев