България е против «ескалирането на военните мерки», преди да бъдат използвани всички дипломатически средства за разрешаване на напрежението по руско-украинската граница. Това заявява министърът на отбраната Стефан Янев в отговор на парламентарен въпрос относно възможността за разполагането на допълнителни военни части на НАТО територията на България.
«Считаме за контрапродуктивно на този етап ескалирането на военни мерки по източния фланг на Алианса, преди да бъдат използвани всички останали дипломатически средства за деескалация на напрежението на границите на Украйна с Руската Федерация», казва Янев, цитиран от БГНЕС.
Янев подчертава, че политическото и военното ръководство на МО следи развитието на обстановката, използвайки всички канали за информация в съюзен и национален формат.
«При необходимост, породена от промяна в средата и ескалация на обстановката, Министерството на отбраната ще предложи на Министерски съвет опции за вземане на решения от компетентните български власти, включително и от Народно събрание», посочва още министърът на отбраната.
На въпроса каква е официалната позиция на Министерството на отбраната като елемент от общата политика на Министерски съвет, относно непосредствените рискове за България, произтичащи от агресивните действия на Русия в региона, Стефан Янев отговаря следното:
«Следва да подчертая, че към момента не съществува национална позиция, приета от Министерски съвет, тъй като към момента вариантите за отговор на НАТО по нарастващото напрежение по границите Украйна с Русия се обсъждат на военно-техническо ниво. Евентуално окончателно съюзно решение ще изисква официална позиция, която ще бъде съобразена с резултатите от този процес».
Стефан Янев припомня, че на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бяха приети следните мерки във връзка с нарасналата руска заплаха: мерки за повишаване на сигурността (Assurance Measures) и мерки за адаптиране на Алианса (Adaptation Measures), които фактически дефинират действията на Алианса. Те са адаптирани към съответните региони и заплахи, като целят гарантиране на сигурностга на всички съюзниците по целия източен фланг.
В рамките на «засиленото предно присъствие» на територията на Полша и балтийските държави бяха разположени четири многонационални батальона. Малко по-различна е ситуацията в нашия регион.
«В района на Черно море, отчитайки географските дадености и националните възприятия на съюзниците за непосредствена опасност от евентуални директни агресивни военни действия от страна на Русия, бяха приети пакет мерки за «адаптирано предно присъствие» в района, фокусиран основно върху морския и военновъздушен компонент, с елементи от сухопътния компонент на силите. Възпиращият ефект от тези мерки се базира основно на създаване на условия за по-видимо присъствие на НАТО в региона на Черно море и повишаване на капацитета и оперативната съвместимост на съюзниците чрез провеждане на учения с участието на съюзнически сили», заявява Стефан Янев.
Според него България активно участва в прилагането на пакета от седем основни мерки за «адаптирано предно присъствие» в Черно море.