Казахстан е сериозен фактор, гарантиращ предсказуемост в регионалните процеси. Опитите за политическа и икономическа дестабилизация няма как да оставят неутрални държавите от региона. Неслучайно и Туркменистан, който не е член на ОДКБ, изрази своята подкрепа за съдействие в преодоляване на критичната ситуация в Казахстан.
В Казахстан властта е фактор, който много внимателно се балансира между настоящия президент Токаев и неговият предшественик Назарбаев. За пореден път Първият президент доброволно се оттегля от поста, в случая комисията за сигурност, за да запази целостта на държавата.
Това може да се определи като осъзната отговорност пред бъдещите поколения и като възможност за предотвратяване на гражданска война.
Освен това гарантираната приемственост във властта дава възможност за запазване на стабилността.
Едва ли е нужно да се прогнозира каква би била съдбата на Казахстан и на Евразия при отсъствието на мъдрост и решителност от страна на казахстанските ръководители.
Важен момент в ценността на Казахстан като стратегически фактор е и разположеният на нейна територия руски космодрум Байконур. В засилващата се космическа надпревара отсъствието на стабилност в Казахстан би елиминирало възможността за използването на тази база.
За пореден път събитията в постсъветското пространство показват спорадичните опити от страна на Запада за дестабилизация на региона, което би отслабило влиянието на бившия принципал Русия.
В следващите дни възстановената стабилност на Казахстан би повишила позициите на Москва в преговорните процеси с Вашингтон, НАТО и ОССЕ. Това от своя страна би довело до прагматизъм и постигането на позитивни за обществата резултати в двустранните и многостранните преговори.
Проф. Нина Дюлгерова, Труд