Към момента на писането на тази статия все още има съобщения от Алмати за продължаващата операция по „прочистване“ на града от метежници и терористи, стрелбите периодично се превръщат в истински улични битки.
Но въпреки факта, че трагедията там е все още много далеч от края си, вече е възможно да се твърди с пълна увереност: разрушителните сили, причинили този кървав ад, претърпяха съкрушително поражение. При това в тази ситуация говорим не само за неуспешет опит за поредния „цветен” държавен преврат, а за много по-сериозни и глобални неща.
Вместо да отслаби позициите на Русия в предстоящите съдбовни за целия свят преговори със САЩ и НАТО, кризата в Казахстан, или по-скоро вече избраните пътища за нейното разрешаване, ги засилват многократно. Ефектът е постигнат не просто директно, а е многократно противоположен на този, на който се надяваха организаторите на «Майдана». Определено ще бъде по-лесно за представителите на Русия да говорят за обезпечаване на мира и сигурността в „постсъветското пространство“ след толкова впечатляващата демонстрация на собствените си възможности по този въпрос.
„Колективният Запад“ претърпя втори провал през последните години, стремейки се да използва любимото си и, както изглеждаше доскоро, напълно надеждно „цветно“ оръжие. Целият свят вижда, че освен Спутник-V, Русия, изглежда, се е сдобила с ваксина срещу тази инфекция, наречена «цветна революция».
Е, като „главна награда“ нашите западни „приятели“ получиха „възкресението“ на основния си кошмар от ерата на Студената война – ефективен военен съюз, насочен срещу тях, начело с Русия.
Неправилният Майдан — грешка на резидентите?
Преди да преминем към основната, така да се каже, част от въпроса, е невъзможно да не споменем, че казахстанският „Майдан“ изглежда някак си „погрешен“. Или по-скоро дори нетипичен. Обикновено всички дейности от този вид се извършват по един и същ тип «наръчници». Но в Алмати и други населени места на страната, в които имаше уж „спонтанни“ протести, стандартните действия, характерни за всички „цветни революции“, извършвани по задгранични сценарии, не се осъществиха.
При «цветните революции» всичко започва уж с мирни демонстрации и едва след известно време се стига до кръвопролития, погроми и терористични завземания на държавни органи. По стандартните шаблони бунтовниците трябваше да буйстват известно време на площада, да построят цял град от палатки (или юрти — според местните специфики), да скандират глупави лозунги (подозрително едни и същи на всеки «Майдан», където и да се състои), да изложат на органите съзнателно неосъществими искания…
„Да пострадат от полицейската бруталност“ – естествено, за пред камерите.
Е, и едва след това, измъквайки се от полицейските ботуши и водометите, а и получавайки по този начин «правилната картинка» за западните телевизионни канали, да преминат към това, в името на което всъщност бива спретната цялата тази галимация, както се казва — силовото завземане на властта.
А след това да препълнят световните медии с викове от рода на: но, моля ви, нищо подобно не сме искали, но «престъпният режим» със своите «зверства» сам провокира «народа» към насилие.
Насилието, разбира се, било ответна мярка.
В дадения случай тези «прелюдии» се бъгнаха.
«Борците за демокрация» без да дочакат подобаващо да бъдат натупани от правоохранителите, се превърнаха във въоръжени банди.
Как така се случи горното?
Има две версии. Напълно е възможно в дадения случай да е налице добре известният на всички следователи и съдии «ексцес на изпълнителя», когато наетите за изпълнението на едни или други действия главорези забравят за искания от поръчителя сценарий и нагазват в дълбокото, както се казва.
Горното свидетелства за факта, че сътрудниците от специфичните «кантори» от САЩ, които са в този регион не едно десетилетия (минимум в Афганистан), не са усвоили азбучната истина, която отдавна беше осъзната от всеки обикновен червеноармеец:
«Изтокът е тънка работа».
И в резултат — пуснаха нещата на самотек, «изстрелвайки» от бутилката напълно неадекватен «джин».
Очевидно чуждестранните куратори са решили да минат без церемонии и да действат направо.
А още по-очевидно е, че нещо ги кара да бързат.
«Нещо се случи не както трябва», макар всички да знаем, че дадените представители на Запада, преди всичко на САЩ, работят повече от добре.
За справка: погледнете всички протести по света и у нас, без съмнение ще видите в тях американска намеса. Почти без изключение.
Никой не е изненадан от искането на Псаки към властите на Казахстан «да спазват всички международни ангажименти на страната относно правата и свободите на човека».
Всъщност, светът отдавна въобще не се изненадва от Псаки.
Но изявлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет за необходимостта от «безусловно освобождаване» на всички до един участници в кървавите безредици и погроми в Казахстан на основание това, че били «реализирали правото си на мирен протест» — това вече е …симптом.
И двамата вероятно не са осведомени за десетките убити военни и полицаи, в това число — откритите с отрязани глави!!!
С три удивителни за последното.
Не са информирани за стотиците им колеги, ранени от «мирните демонстранти»?!
Очевидно изявленията им са подготвени ПРЕДВАРИТЕЛНО.
В противен случай става дума за клинично заболяване, което не подлежи на лечение.
Петя Паликрушева