Ръководството на Казахстан, отначало явно уплашено, бързо се възстанови от първите сътресения и незабавно се обърна към ОДКБ, както и директно към Путин. Това го спаси. Въпреки че в началото всичко изглеждаше доста смущаващо: очевидно не можеше да се разчита на сто процента дори на собствените им силови структури, особено на армията и полицията.
В допълнение към очевидното вътрешно сътресение, скорошният пример с наскоро братската Украйна постави местните служители на сигурността в изключително тежко положение – кой знае как щеше се развие всичко там и какви външни сили са замесени (а никой не се съмняваше, че те са замесени), така че силоваците, очевидно, са очаквали да изпълнят задължението си в съответствие с клетвата, а след това ще бъдат поставени на колене за същото това, като при украинския «Беркут».
Така че самият факт на обръщението на президента Токаев за военна помощ към съюзниците от колективната сигурност разсея много основателни съмнения на доста хора в униформи. И веднага щом първите „Или“ на руските въздушно-космически сили започнаха да пристигат в страната, дори горещите глави сред новопоявили се „революционери“ започнаха да се охлаждат.
Тези, които имаха какво да губят, разбира се. Тъй като мироопазващите сили бързо се разположиха и взеха различни важни държавни и инфраструктурни съоръжения под свой контрол, ръцете на местните, доста малки, надеждни специални части започнаха да се освобождават за активни действия по прочистване на улиците от терористи.
Да, смелостта им се върна — понастоящем малко хора се съмняват в изхода на битката.
Сега всичко се случва точно по този план — малка, но въоръжена до зъби мироопазваща мисия, в по-голямата си част с богат реален боен опит, не се включва в битките, но взема в ръцете си всички охранителни функции.
Формално «западните партньори», без които и тук нещата няма как да минат, няма от какво да се оплакват — ООН беше информирана, че самите казахи са ангажирани с разчистването.
Президентът на страната издаде на силите за сигурност недвусмислена заповед да се стреля без предупреждение.
Всичко е ясно. А светкавично бързата операция на руските космически сили по прехвърлянето на войски не оставя никакви илюзии.
От руска страна, всички болезнено и пределно ясно са се поучили от украинския опит и грешките няма да се повторят. Никога!
Първи от мироопазващите части пристигнаха руснаците и беларусите.
Самият Лукашенко буквално почти преди броени дни беше в подобна ситуация, така че очевидно не е мислил дълго време. Азиатските съседи, които също са някак многовекторни, се почесваха за известно време, едни погледнаха на запад, други на изток, но бързо разбраха зараждащото се положение — ако казахстанците се сблъскат с поредния триумф на „цветния майдан“, тогава самите тях неизбежно ги очаква същото.
Фактът, че всичко, което се случва в Казахстан сега, е пряко свързано с предстоящите преговори между Русия и Запада, надявам се, никой не се съмнява в това.
А опитът да се „удари отзад” и ако не да се грабне инициативата, то поне да се засили собствената преговорна позиция, показва в цялата си прелест колко слаба е тази позиция в момента.
А последното изказване на новоизпечения «лидер на казахстанската опозиция» г-н Аблязов окончателно обрисува цялата ситуация в тоталната й «прелест».
Избягалият престъпен олигарх, базиран на Запад, открито заявяви, че седалището му се намира не някъде другаде, а… в Украйна.
Трудно е да се повярва, че той действа сам във Франция. Това е поредния персонаж от сериала Тихановская и Гуайдо.
Но „пейката със запасните играчи“ на руските „заклети партньори“ вече е очевидно празна, щом Западът прибягва до подобни …същества.
Какво стана с професионализма ви, драги експерти от Запада, спецове по организиране на Майдани?!
Как ще реагира казахстанското ръководство на факта, че щабът, който вероятно започна цялата тази кървава баня в страната и реши да го свали от власт чрез метеж, се намира в Киев?
Е, едва ли ще благодарят на украинците. И кой там, в Киев, всъщност управлява всички и всичко, също е известно отдавна.
Така че след всичко това Казахстан също едва ли ще се хвърли в прегръдките на Запада.
Казахстан разбра, че единственото място, от което ще получи помощ е ОДКБ и Москва.
А на колективния Запад, с неговото стандартно блеене «за необходимостта да се преговаря с протестиращите и да не се използва сила срещу тях», президентът на Република Казахстан отговори неочаквано остро от рода на:
«Вървете на майн…та си с тези ваши съвети, всички знаем до какво ще доведат те».
Едно нещо е изключително изненадващо: «партньорите» на Русия за пореден път се оказаха изключително тъпи, упорито работят със старите методи и не се учат от грешките си.
Жив пример за това е Беларус и неотдавнашния опит за държавен преврат там.
В резултат се случи мигновено сближаване с Русия в рамките на Съюзната държава.
А Западът, според собствените му признания, най-много от всичко на света се страхува от възраждането на СССР.
А се оказва, че западните «експерти» предизвикват точно това — буквално тласкайки бившите съветски републики една към друга, а всички заедно в обятията на Москва.
Изводът е нелицеприятен за Запада: или там не са останали способни за каквото и да било професионалисти, или ситуацията понастоящем е толкова критична, че в паниката си те правят грешка след грешка.
Повече от ясно е, че всички постсъветски държави буквално са претъпкани от западна агентура и структури на влияние. Но очевидно Западът ги използва панически.
Някога се подготвяха, плановете им бяха дългосрочни, бяха уверени, че нищо не може да им попречи и да ги спре…
Но Путин нанесе изпреварващ удар, който буквално ги парализира.
При това изпаднаха в такава парализа, че дори не могат да прикрият това си позорно състояние.
Путин постави колективния Запад в позиция, която в шахмата се нарича «цунгцванг», когато всеки ход само влошава ситуацията на играча.
От «цунгцванга» има само два изхода — да се предадеш и капитулираш достойно веднага или да изгубиш след известно време. Доста позорно и видимо.
Първият вариант е за по-трезвомислещите и пресметливите, вторят — за по-упоритите.
Ще бъде мега интересно да видим финала на тази блестящо разиграна от руския президент партия.
Ако противникът и в бъдеще се опитва «да движи фигурите по дъската» по подобен начин, но части от бившия СССР немиуемо ще започнат сближаване един към друг.
Разбира се, че СССР не може да бъде възроден в предишния му вид.
Но ако Съюзната държава между Русия и Беларус дотолкова се разшири към Кавказ и в азиатско направление, то ситуацията ще бъде крайно интересна.
Това за Запада ще бъде по-жесток удар от появата на което и да е ново руско чудо-оръжие.
Това е връщане не в 1991, а в нещо, което прилича на 1949.
Петя Паликрушева