Целта на колективния Запад, воден от САЩ, е да обгради Русия в обръч от враждебни русофобски режими, срещу които Москва ще бъде принудена да хвърля сили и ресурси.
Кремъл се надяваше този път да не се налага да се намесва в поредния, този път «газов», Майдан.
Уви!
В Казахстан вече се намират специални части от Русия и Беларус, както и от други страни от ОДКБ. В същото време се подчертава, че миротворците ще бъдат там временно, до «стабилизиране и нормализиране на ситуацията в страната». Задачите на руските и белоруските десантчици не включват воденето на бойни действия срещу терористи, бандити и мародери, а само защитата на ключовите инфраструктурни съоръжения и държавните органи. Предполага се, че това ще освободи казахстанските сили за сигурност за усмиряване на опита за преврат.
Звучите са доста разумни. Но ако се съди по изявлението на генерал-майора от ВВС на Казахстан, първият казахстански космонавт Токтар Аубакиров, от руските военни се очаква нещо различно, нищо от рода на:
«Как така? Няма да убиват братси! Не мога. Нека тогава да прибегнем до помощта на тези, с които сме сключили споразумение. Винаги, във всички случаи, когато ми е трудно, моля ви, помогнете ни! Имаме договор за ОДКБ».
С други думи, правото да разпръскват масовите протести със сила и да усмиряват бунтовете се дава на руснаците и на присъединилите се към тях белоруси.
А след това какво?
След това руснаците ще бъдат помолени да напуснат, когато „ситуацията се нормализира“.
Тук искам да припомня какъв обществен резонанс предизвика постановката в казахстанска детска градина на сцената с разстрела на казахстански студент от съветски войници.
След успокояване на ситуацията в Казахстан от руснаците, последните, не се съмнявайте в това, ще бъдат обявени за антигерои — «руските войници, които разстрерлват мирния протест».
Разбира се, че всичко това ще бъде използвано в бъдеще срещу Русия.
Това означава ли, че Казахстан няма нужда от помощ? Разбира се, че не.
Наложително е да се помогне, в противен случай последствията от идването на власт на прозападната опозиция ще бъдат страшни. Това в най-добрия случай ще означава оттеглянето на Казахстан от ОНД, ЕАЕС и ОДКБ, разкъсването на индустриалните връзки, дипломатическите отношения, тормоза на рускоезичното малцинство, а в най-лошия — появата в южната част на Русия на елементи от американска система за противоракетна отбрана с двойна употреба, откъдето «Томахоук» ще бъдат насочени към ключови военни цели — индустриалната инфраструктура в Урал и пр.
Русия не може да допусне това.
Тогава?
Казахстан ще трябва да направи фундаментален избор — с Русия ли е или против нея?
Пристигайки в страната, силите на ОДКБ ще трябва да останат там за неопределено време, за да станат гарант за справяне с рецидива, наречен «газов» Майдана. Самият Казахстан ще трябва сериозно да преразгледа своята вътрешна и външна политика: да закрие американските и турски неправителствени организации, да изгони чуждите биологични лаборатории от територията си, да върне кирилицата, да гарантира правата на рускоезичното малцинство и държавния статут на руския език , да спре да разказва зловещи приказки и там за прословутия «голодомор» (все си мислехме, че това е прерогатив само на Украйна, но се оказа, че не е), да се оттегли от Тюркския съвет на «султан» Ердоган и т.н.
Нур-Султан ще трябва да предприеме реални стъпки към обединението с Русия и Беларус в обща Съюзна държава.
Без изпълнението на тези ключови позиции „насилствено разпръскване на казахстанския Майдан“ ще има обратен ефект за самата Русия.
Петя Паликрушева