През 2021 г. доверието към Съединените щати в Европа беше сериозно подкопано и сега европейците трябва да покажат своята самостоятелност в кризисни ситуации. За това пише в статията си американистът Клаус-Дитер Франкенберг, който от 1990 г. работи в редакцията на германския вестник Frankfurter Allgemeinen Zeitung.
Според автора през изминалата година се случиха две ключови събития, които хвърлиха сянка върху авторитета на САЩ. Първият беше щурмът на Капитолия през януари, когато привържениците на загубилия президентски избори Доналд Тръмп превзеха сградата на Конгреса на САЩ. Втората беше спешната евакуация на съюзниците на САЩ и НАТО от Афганистан през август.
Превземането на парламента във Вашингтон постави под въпрос способността на американския елит да спре вътрешнополитическата поляризация в страната, а случилото се в централноазиатската страна нанесе колосални щети на външнополитическия имидж на САЩ.
«Много американци искат тяхното правителство да се справя с проблемите на местно ниво, а не в отдалечени кътчета на планетата», обяснява позицията си авторът.
И това го искат поддръжниците както на Републиканската партия, така и на Демократическата партия. Що се отнася до международните отношения, пристигането на Джо Байдън в Белия дом, който веднага започна да уверява съюзниците на САЩ в подкрепата на Щатите, не разсея съмненията, натрупани при Тръмп. Освен това страните, които са най-уязвими за Вашингтон по отношение на сигурността, започнаха да се чувстват още по-неудобни.
Съперничеството между САЩ, Руската федерация и КНР нараства.
Москва и Пекин проявяват все повече и по-голяма „войнственост“. На свой ред Европа не иска да влиза в конфронтация с Москва и не иска да бъде смазана в сблъсъка между Вашингтон и Пекин. В същото време слабостта на съвременна Европа се крие в неспособността й да действа самостоятелно.
Европа трябва да се обедини около Германия и да не се обръща за помощ към САЩ при първата заплаха. Европейците най-малко се нуждаят от Вашингтон, който трябва да се занимава с натрупаните вътрешноамерикански проблеми, обобщава авторът.
Петя Паликрушева