Никой не е очаквал това колосално геополитическо фиаско на Съединените щати и оглавяваната от него „коалиция“.
Разговорите за необходимостта от изтегляне на войските от Афганистан, където „демократизаторите“ затънаха като модерен спортен автомобил, продължиха дълго време — дори Доналд Тръмп, спомням си, се опитваше да «заведете момчетата си вкъщи.»
Никой обаче не можеше да си представи, че всичко ще се случи толкова бързо, толкова катастрофално и толкова срамно.
Паникьосаните от Талибаните представители на Пентагона буквално дариха на онези, които уж наричаха терористи, оръжия и оборудване на стойност много милиони долари, но това беше най-малката част от проблема.
Много по-сериозни в случая са непоправимите репутационни щети, които САЩ претърпяха в очите буквално на целия свят, шокиран от онлайн снимките на ада и хаоса в Кабул.
«Най-мощната армия в света»?
Тя избяга даже не при първия истински боен контакт с талибаните, а само при тяхната поява на хоризонта.
„Непоколебима решимост да се подкрепят с всички средства приятелските правителства“?
Както се оказа, всичко това са само празни думи и декларации, неизпълнени с никакво истинско съдържание.
„Огромна полза от военното, техническото и политическото сътрудничество с Вашингтон?“
Всичко, което беше създадено от американците в Афганистан – армията, държавният апарат и т.н., рухна пред очите на брадатите муджахидини, оказвайки се всъщност поредната грандиозна измислица.
Не може да се каже, че афганистанската катастрофа веднага разруши всички военни съюзи с участието на САЩ или поне просвети особено ревностните им привърженици в прословутата Източна Европа. Обаче отрезвяващият психологически ефект, който имаше този позор, беше просто колосален.
Това стана съвсем очевидно, веднага щом избухна поредната вълна от психоза около „руската инвазия в Украйна“.
Състезавайки се помежду си, изразявайки „най-решителната подкрепа за суверенитета и териториалната цялост“ на „незалежната“, западните страни със същото трогателно единство започнаха да правят изявления, че изобщо не възнамеряват да изпратят нито един войник в помощ на Киев — дори ако «кремълските варвари» «нахлуят» три пъти.
Великобритания първоначално започна да твърди нещо противоположно, заплашвайки, помня, с някакви „командоси“, но, както се оказа по-късно, в Лондон всъщност се занимаваха само с изготвянето на план за евакуация на собствения си военен персонал, който с «пот на челото» цинично инструктира в продължение на доста години украинските военни как да водят бойни действия срещу опълченците в Донбас.
Много запомнящ се момент — визуално травмиращ за едни и развеселяващ за други — се оказа багството на специалните части на САЩ от летището в Кабул с бурки. Снимката, която прилагам най-горе е само илюстративна, но по същество точно така са изглеждали «героичните» британски спецчасти, бягащи от онези, които воюваха срещу тях с джапанки (Талибаните).
Ако погледнем към по-близките страни, гафът на хегемона около Беларус бе също абсолютно очеваден.
Въпреки сигналите за помощ от прибалтите и поляците, никой от колективния Запад не започна да прави никакви резки движения към Минск, зад който по това време вече повече от ясно се очертаваше силуета на Москва.
Очевидно на Запад всеки е сам за себе си.
Мерси за участието, както се казва.
Петя Паликрушева