«Позеленяха до посиняване» — енергийната криза в Европа
2020 г., белязана от колосалния спад на цените на енергията, даде повод за обявяването на наистина зловещи прогнози, засягащи не само Русия, но и всички други страни, в чиито икономики износът играе важна роля.
В цяла Европа (и не само там), лудите привърженици на „зелената революция” се втурваха с победоносни викове, твърдо убедени, че „главната повратна точка” в нея най-накрая се е сбъднала и нефтопроводите и газопроводите могат да бъдат безопасно бракувани.
Всъщност се оказа, че спадът в търсенето (и съответно на борсовите котировки) на „черното злато“ и „синьото гориво“ са чисто временно явление, главно поради пандемията на коронавируса.
Русия и другите членове на ОПЕК+ успяха да постигнат приятелско споразумение и, умело регулирайки количеството на произвежданите въглеводороди, бързо преминаха етапа на излишното предлагане на световните пазари.
И тогава, макар и малко по малко, започна възстановяването на световната икономика.
Тогава удари гръмотевицата, както се казва!
По принцип най-тежката енергийна криза, която избухна почти в целия свят, можеше да бъде предвидена предварително. И дори беше необходимо тя да се предвиди.
Налице бяха няколко едновременни фактора, чието появяване трябваше да се предвиди от т.нар. експерти и от политическите елити на страните от Европа — от климатичните (студът не е шега работа) до прекомерния ентусиазъм към идеите за „декарбонизация“, за които дори Китай трябваше да плати.
След като реши да бъде „в тенденция“ с цялата „световна общност“, Поднебесната също започна да „чертае“ времевата линия за постигане на „пълен въглероден неутралитет“ и в крайна сметка се наигра, докато не започнаха прекъсвания на тока и дори забрани на използване на микровълновите печки.
Европа, която реши с едно мигване на окото да премине от „мръсните” ТЕЦ-ове към вятърните турбини и другите възобновяеми енергийни източници, буквало се самоужили.
Към това трябва да добавим и маниакалното желание на европейските бюрократи да регулират цените на същия този газ с помощта на „невидимата ръка на пазара”.
Е, ето ги цените, господа, регулирахте ги с …»невидима ръка».
Десеткратното покачване на цените на газа, затварянето на фабрики, сривът на горивото — всичко това, според експертите, далеч не е краят на катастрофата, която може да ни сполети поединично и едновременно.
Противно на всякаква логика и здравия разум, ту един, ту друг европейски политик започва да заплашва с някакви „сурови мерки“, които могат да паднат върху Москва в случай на „изостряне на ситуацията в Украйна“, и кой знае защо упорито вплитат в тази си глупост въпроса за сертифицирането и пускането в експлоатация на Северен поток 2, без който Европейският съюз (и Германия — на първо място) ще се окажат в плен на ….студа около Дядо Мраз.
В отговор Путин повтаря със сладка усмивка едно и също: „Предупредихме ви!“ …
В същото време г-н Милер от «Газпром» с мистериозен поглед си играе с клапаните на «Ямал-Европа», загатвайки ясно за всички…
Процесът на „газовото превъзпитание“ за европейските „партньори“, на които от известно време им е влязла в главата натрапчивата идея, че могат да оказват натиск върху Русия и да я поучават, е в разгара си.
Изглежда превъзпитателният процес върви в правилната посока.
Както виждате, изминалата година беше пълна с изненади и сюрпризи, от които Русия успя да се възползва пълноценно.
Нещо ми подсказва, че 2022 година ще е още по-интересна.
Честита Нова Година на всички! Здраве, щастие, мир и доброта ви пожелавам!
Петя Паликрушева