2021 година бе белязана от редица събития, които на пръв поглед може и да не изглеждат съдбовни, но много съществено промениха икономическите, военно-стратегическите и геополитическите настроения на планетата.
В по-голямата си част те бяха някак взаимосвързани. Някои от тях наистина бяха изненада и шок за едни, за други бяха доста „пресметнати“, но донесоха неочаквани резултати и плодове за Русия. Нека поговорим за трите основни „черни лебеда“ на 2021 г., които определено са от полза и за доброто на Русия.
Предлагаме на вниманието ви първия «лебед»
«Който копае гроб другиму, сам пада в него» — «алиансът на демокрациите» срещу «авторитаризма»
Изминалата година беше изпълнена с направо отчаяни опити на Вашингтон да обедини собствените си съюзници, за да се изправи срещу две държави: Русия и преди всичко Китай. „Идеологическата основа“ за тези намерения, които всъщност означават само нежелание да се компрометира статута на центъра на „еднополярния свят“, беше представена от новия глава на Белия дом.
Има „колективен Запад“, който недвусмислено олицетворява общността на носителите на „високи демократични принципи и ценности“, а има априори антагонистични „тоталитарни“ или поне „авторитарни“ режими, към които, разбира се, вашингтонския елит добавя както комунистически Пекин, така и Москва.
„Демократите“ трябва да се обединят, за да прокарват дневния си ред по целия свят и да противодействат на „зловещите интриги“ и „пагубното влияние“ на автократите. Всичко изглежда просто, разбираемо и напълно прагматично. В същото време умните хора, както в самите Съединени щати, така и в лагера на техните съюзници, много настойчиво съветваха г-н Байдън да бъде по-внимателен по този въпрос. В противен случай ще се случи най-лошото от всички възможни неща: руснаците и китайците, виждайки блокирането на двете страни, ще вземат да се обединят срещу Запада, с който вече имат и без това доста обтегнати отношения.
В крайна сметка всичко ще се превърне в още по-големи проблеми и неприятности, тъй като тези «тирани» и «деспоти» са сериозни момчета, не обичат да се шегуват и могат да се ядосват сериозно.
Президентът, чиято способност да възприема адекватно света около себе си и информацията за него периодично поражда доста сериозни съмнения, не обърна внимание на предупрежденията и продължи активно да прокарва така предначертаната политика на държавата му.
Добре би било всичко да се ограничи само до свикването на виртуалната «среща на върха за демокрацията», на която нито Владимир Путин, нито председателят Си не бяха поканени най-демонстративно.
А заедно с тях — още доста приличен брой представители на такива страни, които глупаво смятаха американците за свои «съюзници».
Москва и Пекин са свикнали на подобна цинична арогантност от страна на САЩ и това горното не ги изненада.
Но създаването на очевадно антикитайския военно-политически блок AUKUS, което се превърна в наистина пълна изненада дори за най-значимите европейски членове на Северноатлантическия алианс, в който бяха обединени Съединените щати, Австралия и Великобритания, вече си беше много сериозен удар по сюзниците на световния хегемон.
С това, между другото, Вашингтон успя да извърши двойна глупост — не само доведе Поднебесната до неописуемо възмущение с тази си постъпка, но и предизвика огромен скандал с Франция, буквално плюейки върху един от най-важните военно-промишлени договори на Париж, „извличайки» всичко в своя полза.
Резултатът от всичко това беше поредната пукнатина в «трансатлантическото единство» и … среща между Владимир Путин и Си Дзинпин, по време на която лидерите обявиха «безпрецедентно високото ниво на отношенията между страните», а и приеха редица много специфични решения, насочени срещу Съединените щати.
Петя Паликрушева