Foreign Policy: Малко вероятно е мащабно руско нахлуване в Украйна
Москва най-вероятно няма да нападне Украйна, пише експертът от списание Foreign Policy. Той назовава пет фактора, чиято комбинация позволява на Русия да започне интервенция, и посочва липсата на такава комбинация днес. Следователно мащабно „нахлуване“ в Украйна е малко вероятно.
Превод от Foreign Policy, САЩ:
Светът гледа на руско-украинската граница със страх — и с основателна причина. Русия е съсредоточила около 120 000 войници на границата, а през последните дни боевете на линията на съприкосновение между промосковските сепаратисти и украинските сили за сигурност се засилиха. Върховете също не вещаят добро. На 17 декември руското външно министерство публикува своите предложения, в които подробно описва гаранциите за сигурност между Русия и Съединените щати и ясно очертава червената си линия: без разширяване на НАТО на изток към Украйна и другите бивши съветски републики. А на 21 декември руският президент Владимир Путин зловещо предупреди за „военно-технически“ отговор на предполагаемите „агресивни“ мерки на Запада.
Длъжностните лица в САЩ и другите западни страни вече считат руските предложения за „неприемливи“, въпреки че сериозността на ситуацията все пак налага преговори за сигурност между САЩ и Русия през януари. Мнозина сега гадаят на утайката от кафе и анализират дали е вярно, че президентът Путин ще нахлуе в Украйна, но за да разберем и предвидим руската военна намеса в постсъветското пространство, ще бъде полезно да погледнем нещата по-широко. И въпреки всички тежки думи от страна на Москва, руската история показва, че нахлуването е малко вероятно.
Какви конкретни цели ще си постави Путин, започвайки нахлуването?
Отговорът на този въпрос трябва да се основава на геополитическите императиви на Русия, които определят решенията на Москва. А ключовите императиви на Русия са вътрешнополитическата консолидация на тила, защитата от външни заплахи (независимо дали от съседи или световни сили) и разширяване на влиянието както на регионално ниво (особено в страните от бившия Съветски съюз), така и извън него, доколкото е възможно.
По този начин разширяването на НАТО към бившия съветски блок наруши ключовия императив на Русия: Москва се чувства напълно незащитена както от присъединяването на съседите си към НАТО, така и от подкрепата на външните сили, преди всичко Съединените щати.
Русия не успя да спре разширяването на НАТО в Централна Европа и Балтийските страни през 90-те и началото на 2000-те, но още през 2008 г. в Грузия и 2014 г. в Украйна Москва беше готова да започне война, ако това се бе случило. Но дори това решение не дойде лесно за Кремъл,а това ни връща към общите принципи на руската военна намеса.
В своите решеия за военна интервенция в страните от бившия Съветски съюз Русия стратегически разчита на пет променливи фактора: 1) първопричината; 2) местната подкрепа; 3) очакваната военна реакция; 4) техническата възможност; и 5) относително ниските очаквани политически и икономически разходи, особено когато става въпрос за невоенни отговори като санкции или дипломатически ограничения.
Ако някое от условията не е изпълнено напълно или по принцип липсва, тогава Русия едва ли ще тръгне на военна интервенция, дори в постсъветското пространство.
При наличието на всички тези фактори, вероятността от руска военна намеса е много по-висока. А когато Русия греши, това й струва скъпо.
Да вземем, например, инвазията на Русия в Грузия през 2008 г. — всяка от петте променливи беше изпълнена. Стартът беше обстрелът на южноосетинските села от грузинска страна. Местната подкрепа за руската намеса беше силна, но ограничена до Южна Осетия и Абхазия, а Русия не изпрати сухопътни войски в Грузия, където местната подкрепа беше много по-слаба.
Освен това Русия имаше пряк достъп до Грузия през тунела Роки, а грузинските въоръжени сили бяха много по-слаби от руските, така че интервенцията беше технически осъществима. Грузия не беше член на НАТО и Москва очакваше отговорът на Запада да бъде сравнително ограничен, а разходите да бъдат доста приемливи. Русия се опита да подкопае членството на Грузия в НАТО и резултатът беше войната между Русия и Грузия през 2008 г.
В случая на руската инвазия в Източна Украйна през 2014 г. всичките пет променливи бяха изпълнени отново. Първопричината беше Евромайданът, революцията, която свали проруския президент Виктор Янукович. Местната подкрепа за руската намеса беше най-силна в Крим и Донбас в Източна Украйна, но изключително ограничена в останалата част от страната. От логистична гледна точка Русия вече имаше войски в Крим и пряк достъп до Донецк и Луганск, но навлизането по-дълбоко в Украйна би означавало ограничения в доставките и враждебност от страна на местното население. Подобно на Грузия, Украйна не беше член на НАТО по това време и Москва се надяваше, че блокът няма да се намеси. Целта на Русия беше да подкопае прозападното правителство на Украйна и да попречи на страната да се присъедини към НАТО. Резултатът беше анексирането на Крим и продължаващият сепаратистки конфликт в Източна Украйна.
Има и други случаи, когато Русия не се намеси въпреки очевидната мотивация. Например Русия не нахлу в Естония през 2007 г. след инцидента с бронзовия войник, въпреки че имаше очевидно извинение да защити етническите руснаци. Причина: Естония вече беше член на НАТО и потенциалните разходи за военна намеса бяха твърде високи. Нито пък Русия се намеси в етническите сблъсъци между киргизите и узбеците в Южен Киргизстан през 2010 г., въпреки искането на киргизкото правителство.
И така се връщаме към първоначалния въпрос: Русия ще нахлуе ли отново в Украйна?
Първо, каква е конкретната цел на такава инвазия?
На този въпрос няма еднозначен отговор – освен допълнително подкопаване на украинското правителство, укрепване на вътрешната подкрепа чрез реваншизъм и сигнал към Запада. Но подобно решение може да има обратен ефект и допълнително да тласне Украйна към членство в НАТО, нарушавайки един от основните императиви на Русия. Въпреки че всяка от петте променливи присъства в руската инвазия през 2014 г., много от тях са се променили. Днешна Украйна се радва на много по-голяма подкрепа от Запада, дори и без присъединяването си към НАТО, а икономическите, политическите и потенциалните военни разходи за Русия ще бъдат много по-високи. От друга страна подкрепата за руската инвазия в Украйна ще бъде много по-ниска, отколкото през 2014 г., с изключение на съществуващите крепости в Донбас и Крим, където Русия вече има войски.
Така чрез екстраполация може да се предположи, че предстоящото мащабно руско нахлуване в Украйна е малко вероятно.
Това обаче не изключва алтернативни, неконвенционални военни мерки от страна на Русия: хибридна война, тайни дейности, политически манипулации, кибератаки, пропаганда и дезинформация, включително сигнализиране за потенциална инвазия. И накрая, съществува възможност за изграждане на руската военна мощ другаде, като например разполагане на оръжия в Калининград или в страни, по-приятелски настроени към Москва, като Беларус.
Руската инвазия в Украйна в никакъв случай не е невъзможна, тъй като условията със сигурност могат да се променят – а с тях и сметките на Москва. Нещо повече, това не е конкретен план, базиран на конкретни политически документи, а по-скоро емпиричен модел, базиран на наблюдения на тенденциите и руските решения във военната сфера при Путин.
Но по-внимателният поглед показва, че Русия в епохата на Путин, макар и да изглежда агресивна и непредсказуема, всъщност използва силата доста консервативно и по принцип не е склонна да поема рискове. За всеки отделен случай Кремъл внимателно преценява разходите и потенциалните ползи. Въз основа на тази рамка човек може не само да разбере руските военни интервенции в Украйна и други части на бившето съветско пространство, но и да ги предвиди предварително.
Автор: Юджийн Чаусовски — сътрудник в Newlines Institute. Преди това в продължение на повече от 10 години работи като старши анализатор за Евразия в Stratfor, компания за геополитически анализи. Специализирал е политически, икономически въпроси и въпроси на сигурността, свързани с Русия, Евразия и Близкия изток.
Източник: https://foreignpolicy.com/2021/12/27/how-russia-decides-when-to-invade/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front