«Съединените щати обградиха Русия със своите военни бази и непрекъснато разпалват антируска истерия близо до границите на Руската федерация».
Това заяви руският външен министър Сергей Лавров по време на срещата си с участниците в годишната научно-образователна програма на Фонда в подкрепа на публичната дипломация «А. Горчаков» „Диалог за бъдещето“.
«Фактът, че сме обвинени за ученията, провеждани от руските въоръжени сили на своята собствена суверенна територия, от тези страни, които вкарват войски и военна техника до нашите граници в огромни количества от чужбина, и фактът, че Съединените щати са ни обградили от всички страни с техните военни бази, това вероятно са факти, които всеки ученик знае. И въпреки това тази истерия непрекъснато се раздухва», подчерта Лавров.
Той добави още, че желанието на Запада да запази геополитическото си лидерство е в противоречие със сегашното състояние на нещата и съвременните тенденции в глобалното развитие.
«Опитът на Запада да запази хегемонията си на всяка цена противоречи на обективния ход на историята, защото са налице Китай, Индия, Бразилия, има центрове на растеж в Африка и в страните от Латинска Америка и Азия. Създава се многополюсен световен ред, в който ще има няколко центъра на икономически растеж и политическо влияние. А да пренебрегнем тази обективна тенденция означава да се противопоставим на естествения ход на историята. Русия се концентрира върху търсенето на споразумения и консенсусни решения», отбеляза ръководителят на руското външнополитическо ведомство.
Така се оказва, че засилващият се натиск от Запада върху Русия е продиктуван преди всичко от страховете на Вашингтон да загуби окончателно геополитическото си лидерство.
И в пълно съответствие с добре познатата максима „най-добрата защита е атаката“, САЩ се опитват да прехвърлят битката в полето на противника. А именно: да разпръснат на възможно най-тясно пространството около руските граници своите ядрени ракети и военни бази.
Какъв е „големият план“ на САЩ?
Днес се говори много, че концепцията за еднополюсния свят вече е остаряла, което се признава от анализатори и експерти, както и от високопоставени политици и дипломати.
Освен страните, гледащи в бъдещето без американска хегемония, налице са и самите САЩ, които прекрасно разбират какво се случва и отчаяно търсят изход от така създалата се ситуация.
САЩ не бива да се недооценяват.
Извън всякакви съмнения е, че над решаването на проблемите около предстоящото геополитическо поражение в Щатите понастоящем работят най-добрите специалисти: военни, икономисти, политолози.
Както става ясно от новата концепция за американската външна политика, провеждана от 46-ия президент Джо Байдън, Вашингтон планира да компенсира загубата на геополитическо влияние или поне да го забави, предимно чрез нови военни блокове, разширяването на съществуващите разузнавателни организации и формиране на стратегически съюзи.
Създаването на AUKUS, опитът за разширяването на разузнавателния съюз «Пет очи» и формирането на четиристранния диалог за сигурност (QUAD), са отличен пример за това.
Англосаксонският фактор играе ключова роля във всички тези организации. Великобритания, Австралия и донякъде Канада – всяка една от тези страни участва по един или друг начин в поне една от американските инициативи.
Вероятно една от точките на плана на САЩ за запазване на геополитическото влияние е обединяването на англосаксонските страни в единна федерална или конфедерална държава.
САЩ и Великобритания понастоящем са пределно близки, а в американизацията на културата в Мъгливия Албион дори не бива да се съмняваме.
Излизането на Британия от ЕС беше свързано преди всичко със стремежа страната пределно да се сближи със САЩ.
Именно затова Лондон постоянно играе първа цигулка във вашингтонския оркестър антируска пропаганда в Европа.
Защото нажежаваната истерия не е факт само около прехвърлянето на войските вътре в РФ, които не касаят по никакъв начин нито САЩ, нито Великобритания.
Антируската истерия е многолика — това са широко тиражираните истории, целящи очерняне репутацията на Русия на международната арена.
Скандалното «дело Скрипал», обвиненията за кражба на ваксините и за съпричастност към миграционната криза в Беларус — всичко това са примери за антируска риторика, която бива изнасяна на преден план в международния дневен ред.
Няма никакво значение дали фактите са реални или фалшиви.
По нито едно от тези «дела» няма решение дори на британски съд или на независим съдебен орган.
Но това не означава, че горепосоченото не е част от големия план на хибридната война, която колективният Запад развихря срещу своите противници.
В дадения случай е Русия, но ако се огледате, хибридната война на Запада се води тихомълком, назабелязана за една част от нашия народ, и в България.
При това с пълна сила.
Петя Паликрушева