Atlantico: Европа има малко ефективни лостове за сдържане на руснаците
Европа оценява адекватно руската заплаха, но Брюксел има малко ефективни лостове за сдържане и влияние върху държавната политика. Това мнение изрази в статия за Atlantico експертът по Русия Татяна Кастуева-Жан от Френския институт за международни отношения (IFRI).
Превод от Atlantico (Франция):
Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков представи два проекта на споразумения за НАТО и САЩ. Тези документи предвиждат забрана за по-нататъшно разширяване на НАТО – както към Украйна, така и към всяка друга страна – и предотвратяване на военни действия близо до руската граница.
Татяна Кастуева-Жан: Двата проекта на споразумения относно НАТО и Съединените щати де факто предполагат преразглеждане на европейската архитектура за сигурност и правните гаранции за неразширяване на НАТО и неразгръщане на въоръжени сили и оръжия на НАТО или САЩ в съседни страни. Всъщност тези изисквания не са нови. Русия ги е формулирала ясно в различни ситуации през годините.
През 2008 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев предложи започване на преговори за европейска сигурност: някои условия са включени в днешните документи. Трябва обаче да се отбележат две разлики.
Първо, по същество, тъй като руските изисквания предвиждат де факто връщане към ситуацията преди май 1997 г., когато беше подписан Основополагащият акт Русия-НАТО. Това би означавало изоставяне на определени обещания и гаранции за сигурност, дадени от НАТО и Съединените щати на различни държави-членки или партньори на НАТО в Източна Европа по тяхно искане във връзка с руската заплаха.
Второ, по отношение на формата: тези документи изглеждат като ултиматум и заместник-министър Рябков предупреди, че това не е предложение, в което са възможни варианти.
Руските искания са придружени от пряк и силен военен натиск върху Украйна, която се превърна в основна ябълка на раздора между Русия и Запада. От начина, по който работи Русия, следва също, че ЕС не се разглежда като автономна единица. Москва се стреми да се справи с американците и държи европейците далеч от дискусията за сигурността на техния континент.
Някои анализатори дори казват, че тази форма на ултиматум е избрана именно с цел да предизвика съпротива от Запада и да подготви почвата за инвазия в Украйна. Все още считам, че една военна инвазия представлява повече рискове за Русия, отколкото възможности и със сигурност няма да й помогне да вземе предвид интересите си за сигурност. Напротив, това ще доведе до нови санкции и евентуално до нови гаранции на НАТО за балтийските държави и Полша.
Не може да се изключи сценарият за дестабилизация чрез „хибридни“ средства на Украйна, чийто президент е в трудна ситуация: през двете години на неговото президентство рейтингът му падна от 73% от гласовете по време на изборите до 23% днес. За Западна Европа заплахата е по-малко военна. Русия няма да атакува страните от НАТО, но може по-често да прибягва до хибридни, кибернетични или информационни методи.
Освен това ще се изправим срещу Русия по всички болезнени въпроси за Запада, както в Европа, така и извън нея, например Мали за Франция. Енергийната криза и газовата зависимост на Европа от Русия добавят още една тревожна нотка към всичко.
ЕС изобщо не подценява заплахата. Но, от една страна, различните страни я възприемат различно, както и необходимостта от спешна реакция.
От друга страна, Европа има малко ефективни фактори за сдържане и влияние върху действията на руснаците.
Говорят ни за нови санкции, но санкциите, които са в сила от 2014 г., не промениха поведението на Русия. Индивидуалните санкции не са много ефективни за „колективния Путин“.
Санкциите имат отрицателно въздействие и върху европейската икономика.
Например спирането на платежната система SWIFT може да дестабилизира транзакциите с ЕС, който е най-големият колективен търговски партньор на Русия, както и енергийните пазари.
Освен това от 2014 г. Русия създаде свои собствени платежни системи СПФС (Система за предаване на финансови съобщения на Централната банка на Русия) и Мир, които не са всеобхватни, но вече работят в няколко страни извън Евразийския икономически съюз.
Освен това санкциите на САЩ срещу компанията Русал на олигарха Олег Дерипаска дестабилизираха световния пазар на алуминий до такава степен, че Вашингтон трябваше да спре предприетите стъпки.
Не мисля, че нещо ще може да се направи без съществена дискусия за европейската сигурност с руснаците. Това, разбира се, ще се разглежда като отстъпка на фона на агресивните мерки, предприети от редица държави и политически сили, които ще смятат, че поддавайки се на този натиск, ние отваряме пътя за по-нататъшните искания от Русия.
В същото време, без диалог, „руският въпрос“ ще продължи да тресе Европа, вероятно дори след напускането на Путин.
Източник: https://atlantico.fr/article/decryptage/l-europe-sous-estime-t-elle-largement-la-realite-de-la-menace-d-invasion-russe-de-l-ukraine-russie-vladimir-poutine-kremlin-territoire-guerre-paix-frontieres-tatiana-kastoueva-jean
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front