Хуанцю Шибао: Русия постави ултиматум на НАТО, знаейки, че САЩ няма да влязат във война
Русия представи проекти на споразумения със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност, но ще успеят ли страните да се споразумеят? Москва силно разчита на тях и постави ултиматум на Запада, защото знае, че Америка няма да посмее да се намеси с военна сила в украинската криза, пише авторът. Той признава, че САЩ може да направят „известни отстъпки“.
Превод от Хуанцю шибао (Китай):
Русия наскоро обяви, че е предложила на САЩ и НАТО проект на „споразумения и договори за гаранции за сигурност“, изискващи алиансът „да спре разширяването си на изток“, „да изключи Украйна от членство“ и „да прекрати всички военни действия в Украйна“, Източна Европа, Закавказието и Източна Азия”. Москва се надява, че всички спорове между Русия и НАТО ще бъдат разрешени с този пакет документи. В момента и Русия, и САЩ декларират готовност за диалог. Считам, че има три ключови въпроса, свързани с тези важни „договори за сигурност“.
Първо, защо Москва отново припомни за тях?
На първо място, поради неспособността на НАТО и Русия да си имат доверие, което може да доведе до „излизане от контрол на двустранните отношения“. След края на Студената война НАТО така и не успя да установи контакт с Москва. Постоянното разширяване на алианса доведе до натрупване на недоволство и подозрение от страна на Кремъл, което създаде сериозно напрежение между двете страни.
Навлизайки в 21-ви век, НАТО фокусира усилията си върху експанзия в постсъветското пространство, активно развива военното сътрудничество с Украйна, Грузия и други страни и ги включва в западната система. Кризата в Украйна, която избухна през 2014 г., сериозно подкопа доверието между Русия и НАТО, които се разглеждаха взаимно като „основни заплахи“.
Алиансът не само наруши «устния си ангажимент» към Русия след Студената война, като създаде нови военни бази на територията на страните-членки от Централна и Източна Европа, но също така разгърна настъпателни и противоракетни въоръжения в голям мащаб, а също и често провежда военни учения в Балтийско и Черно море.
НАТО многократно обсъжда възможността за поглъщане на Украйна и Грузия и ги включи в „Програмата за подкрепа за изграждане на капацитет на страните партньори на НАТО“. С идването на власт на Джо Байдън, Украйна и Северноатлантическият алианс се сближиха, последният значително увеличи мащаба и качеството на военната помощ за Киев, така че вероятността от разполагане на настъпателни въоръжения на НАТО на украинска територия нараства.
Водеща роля в това изиграха САЩ, които се оттеглиха от редица договори за контрол на въоръженията, което провокира ескалация на европейската надпревара във въоръжаването.
Някога Европа беше буферна зона в Студената война между САЩ и СССР.
В по-късния период на противопоставянето двете страни подписаха поредица от договори за контрол на въоръженията, които ефективно възпрепятстваха действията на всички страни. След Студената война, през 1997 г., Русия и НАТО подписаха Основополагащия акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност.
В този документ алиансът обеща, че няма да разполага ядрени оръжия в новите държави-членки и няма да разполага допълнителни въоръжения към вече съществуващите.
От 2013 г. обаче САЩ изграждат системи за противоракетна отбрана и предни военни бази в Румъния и Полша една след друга. Впоследствие Съединените щати едностранно се оттеглиха от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег и Договора за открито небе. От 2016 г. до края на 2020 г. европейските държави-членки на НАТО и Канада продължиха да увеличават военните си разходи. През 2020 г. военните разходи на НАТО достигнаха 1,09 трилиона долара, което е увеличение от 7,4% спрямо същия период на миналата година.
Може да се каже, че разрушаването на европейската система за контрол на въоръженията от САЩ в крайна сметка доведе до дисбаланс в региона.
Второ, доколко е вероятно САЩ и Русия да постигнат ново споразумение за контрол над въоръженията?
Въпреки че и двете страни са готови да намалят напрежението, съдейки по съдържанието на исканията на Москва, им предстои дълъг преговорен процес и е малко вероятно скоро да бъде постигнат компромис. Но щом и двете страни седнат на масата на преговори, все още ще има шанс за споразумение.
Предимно защото е трудно за САЩ директно да се откажат от членството на Украйна в НАТО. Докато Съединените щати доминират в алианса, позициите на останалите европейски държави-членки не могат да бъдат пренебрегнати. В контекста на опитите на Байдън да възстанови трансатлантическите отношения между САЩ и Европа, Вашингтон се страхува още повече от „отстъпки“ по въпроса с Украйна. Източноевропейските страни, представени от Полша и Литва, разглеждат «подкрепата за Украйна» като изпълнение на американските обещания за защита на Европа. Ако Байдън се съгласи с исканията на Москва и поеме отговорност за отказ да приеме Украйна в НАТО, това сериозно ще навреди на доверието в САЩ и алианса.
Освен това Русия и НАТО все още имат възможност да постигнат определени споразумения за контрол на въоръженията. От гледна точка на европейската сигурност, ЕС иска да предоговори договора за контрол на въоръженията. Съобщението на администрацията на Тръмп за оттеглянето й от Договора за РСМД предизвика критики не само от Русия, но и от страна на ЕС.
Тази година Владимир Путин многократно публично предупреждаваше Запада, обяснявайки „стратегическите червени линии“ на Русия и нейната решимост да защитава основните си интереси.
През тази година руската армия два пъти се приближава до границите с Украйна, като и двата пъти демонстрира готовността си за «стратегическа контраатака».
Трето, как възстановяването на европейските гаранции за сигурност ще се отрази на регионалната и глобалната структура?
Въпреки голямото разминаване в позициите на страните, Москва все още се надява, че тази стъпка напред ще й помогне да преодолее задънената улица в областта на сигурността с НАТО.
Ако се постигне споразумение за сигурност, това ще има по-голямо влияние върху ситуацията в Европа и върху картината на света като цяло.
На първо място, когато този път Русия предложи споразумение за сигурност, тя конкретно се позова на кубинската ракетна криза, което означава, че ако преговорите се провалят, това може да предизвика гореща война. Москва се надява да използва тази заплаха, за да принуди НАТО да отстъпи.
Тъй като Русия има мощен ядрен потенциала за сдържане, воденият от САЩ Северноатлантически алианс няма да използва военна сила за намеса в украинската криза.
Следователно, ако бъде постигнато споразумение за сигурност, това ще помогне за стабилизиране на ситуацията в Украйна.
Но съществува опасност от по-нататъшно изместване на глобалния стратегически фокус на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион. Откакто Байдън дойде на власт, САЩ ускориха изтеглянето си от неядрените региони: не само изтеглиха войските си от Сирия и Ирак, но и напълно „изоставиха“ Афганистан.
Съединените щати разположиха повечето от своите самолетоносачи в Азиатско-тихоокеанския регион, а европейските държави-членки на НАТО многократно провеждат съвместни военни учения там. По този Америка може да направи определени „отстъпки“ на Москва, за да измести стратегическия фокус.
Предложението за сключване на споразумение за гаранции за сигурност е „превантивен удар“ на руската дипломация, а резултатът от тези действия зависи от мъдростта на всички страни, както и от съвместните усилия на международната общност.
Автор: Чжан Сун — научен сътрудник в Института за Русия, Източна Европа и Централна Азия към Китайската академия за обществени науки.
Източник: https://opinion.huanqiu.com/article/463eQ839oRb
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front