Москва не блъфира, тя е решена да получи гаранции за стратегическа сигурност и няма да се откаже от плановете си, пише Geopolitika. Досега Западът задаваше тона, докато Русия само отговаряше. Сега всичко се промени и Москва премина от «вечната» стратегическа отбрана към стратегическо настъпление. Това разтревожи Запада и предизвика безпокойство сред политиците.
Превод от Geopolitika.news (Хърватия):
Москва предприе стъпка от почти ултиматичен характер и по този начин провокира тектонични размествания на Запад, а също така предизвика рядко безпокойство сред онези, които формират неговата външна и вътрешна политика. Наистина, от края на Студената война и досега Западът задаваше тона и запазваше стратегическата инициатива, докато Русия само отговаряше на действията на другата страна, тоест беше в режим на стратегическа отбрана. Ситуацията се влошава допълнително от факта, че всички разбират, че Москва не блъфира, тоест е решена да получи гаранции за стратегическата си сигурност на всяка цена и няма да се откаже от намерението си.
Миналата седмица предложението на Русия към Съединените щати за стратегическата сигурност на Запада и Русия стана публично достояние и то остава във фокуса на световната политика и медиите.
Вашингтон все още не е отговорил на предложението за гаранции за сигурност, представено от руската страна, а участие на Брюксел в преговорния процес не се изисква, както каза заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков в понеделник, 20 декември.
Според него Москва все още очаква официален отговор от американска страна, но засега вижда „само всякакви публични изявления, главно от представители на не САЩ, но това също има значение. Основното нещо, разбира се, е да чуем какво ни казват от Вашингтон.»
Коментирайки изявлението на ръководителя на дипломацията на Европейския съюз Жозеп Борел за необходимостта ЕС да участва в обсъждането на гаранциите за сигурност, Рябков заяви, че Русия изхожда от факта, че контактите по гаранции за сигурност трябва да се провеждат в двустранен претоворен процес с Вашингтон.
„Приехме за сведение, ще разгледаме“, каза той. — Потвърждавам казаното от наша страна миналата седмица: ние предлагаме именно САЩ и именно двустранните преговори да се водят по тази тема. Що се отнася до други формати, желанията на определени фигури, представители на определени структури, разбира се, приехме за сведение, но това не означава, че променяме позицията си. Продължаваме да говорим в полза на двустранен процес на преговори с Вашингтон».
Според Рябков е малко вероятно Вашингтон да се откаже от преговорите с Москва, но най-вероятно ще се опита да ги проточи и да постави свои условия.
„Считам, честно казано, че няма да има отказ като такъв, а опит да се предостави съгласие с всякакви пожелания, условия, всякакви допълнителни идеи. Само за да се прехвърли топката на наша страна.
Това би било естествен ход от позициите, заети от американците. Мисля, че ще се опитат да превърнат всичко това в подобен бавен процес, а ние се нуждаем от това спешно, защото ситуацията е много трудна, остра, има тенденция да се усложнява допълнително, така че не можем да се колебаем, готови сме да започнем тези преговори веднага“, каза руският заместник-министър на външните работи и лицето, което де факто ще води преговите от руска страна.
Той е опитен дипломат, който е работил дълги години в САЩ и винаги се е отличавал с балансирана позиция, въпреки че наскоро, когато стана ясно колко бързо и опасно се влошават отношенията между САЩ и Русия, той рязко изостри реториката си.
И така, миналата седмица имаше официално съобщение, че Русия е изпратила във Вашингтон предложение за стратегически договор за сигурност, което само по себе си вече е прецедент, тъй като предложения от този вид никога не се оповестяват публично. Това потвърждава колко сериозна е ситуацията и затова Москва счита, че вече няма време за формалности и старите правила на играта. Веднага след публикуването на това съобщение Рябков заяви, че документите не са съставени на принципа на „меню“, от което Вашингтон може да избира само това, което му подхожда. Според Рябков става дума за документ, който представлява единен пакет от мерки, формиран на принципа „всичко или нищо“.
Той добави още, че Москва е поставила краен срок за постигане на споразумението — 14 януари догодина.
Тогава, ако договорът не бъде спазен, Москва самостоятелно ще осигури стратегическата си сигурност без участието на САЩ. Тогава, както отбеляза Рябков, вместо дипломати в процеса ще се включат „колеги от Министерството на отбраната“.
Рябков заяви още, че е сигурен, че ако преговорите със САЩ все пак започнат, отношенията им с Русия ще се подобрят. В същото време решението на Вашингтон относно проектодоговора за гаранции за сигурност, предложен от Русия, не е пряко свързано с позицията на Москва относно мораториума върху разполагането на ракетите със среден и малък обсег. Между другото, Русия сама предложи този мораториум, след като САЩ, а след това и тя самата реши да се оттегли от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег.
„Нямаме решение в полза на ликвидирането на този мораториум. Напротив, мораториумът продължава да действа и беше обявен като мярка, която остава в сила до момента, ако и когато подобни системи на американско производство се появят в един или друг регион на света“, каза високопоставен руски дипломат.
Той добави, че най-голямото задължение на САЩ към Русия е да се научат да я възприемат като партньор, с който е възможно и необходимо да се води диалог на базата на взаимно уважение. Освен това, според заместник-министъра на външните работи, Русия изхожда от предположението, че САЩ осъзнават сериозността на настоящата ситуация.
Русия премина от «вечната» стратегическа отбрана към стратегическо настъпление и развълнува Запада
Тук трябва да припомним, че според Белия дом той ще се консултира с европейските си съюзници по предложението на Русия и няма да взема никакви решения без тяхното съгласие. Важно е също така да се отбележи, че след обявяването на руското предложение лидерите на европейски държави един след друг проведоха телефонни разговори с президента Владимир Путин. По-специално се проведе разговор между него и британския премиер Борис Джонсън, който сам се обади на руския лидер. В западните медии тези преговори, както винаги, се тълкуват като опит на европейските лидери да предупредят Путин за сериозните последици и недопустимостта на агресия срещу Украйна. Но е трудно да се повярва, че това ги е накарало да се свържат с Путин, а и Путин не би се съгласил да разговаря с тях, ако това беше единствената причина.
Няма съмнение, че Москва, предприемайки тази стъпка, която е почти ултиматумна по своята същност, провокира тектонични размествания на Запада, а също предизвика рядко безпокойство сред онези, които формират неговата външна и вътрешна политика.
Наистина, от края на Студената война и досега Западът задаваше тона и запазваше стратегическата инициатива, докато Русия само отговаряше на действията на другата страна, тоест беше в стратегическа отбрана. Ситуацията се влошава допълнително от факта, че всички разбират, че Москва не блъфира, тоест е решена да получи гаранции за стратегическата си сигурност на всяка цена и няма да се откаже от намерението си.
Сега «играта» напълно се промени, а колективният Запад не е свикнал с това. Оттук и очевидното разногласие, както и противоречивите изявления на западните лидери, коментиращи предложението на Русия. Объркване се забелязва и в източното крило на Европейския съюз, преди всичко в Полша и балтийските страни, които призовават за твърда позиция, да се избере линия на санкции и конфронтация с Москва, а също и да не правят отстъпки по отношение на присъединяването на Украйна към НАТО, за което Москва е твърдо против.
От друга страна, най-важните членове на Европейския съюз не са склонни към прибързани и груби решения и предприеха своеобразна стратегическа пауза, изразявайки готовността си да продължат диалога с Русия, като същевременно да продължават да заплашват със сурови санкции, ако Москва нападне Украйна.
Разликата между тези позиции и подходи е от фундаментален, а не от политико-декларативен характер и само потвърждава сложността на настоящата ситуация за Европа, преди всичко за Европейския съюз, както и за НАТО и Украйна.
За разлика от тях, Съединените щати са в много удобна позиция.
Основното нещо, за което Вашингтон трябва да се погрижи сега, е собствената си репутация, тоест трябва да намери начин да запази лицето в очите си пред света, за да не изглежда на никого, че САЩ правят отстъпки пред Русия. Освен това САЩ трябва да избегнат ескалация на ситуацията и военен конфликт с Русия, което Вашингтон абсолютно не желае и на което никога няма да се съгласи.
Бих искал да отбележа, че не е трудно да си представим кой би спечелил от тази война повече от всеки друг, разбира се, при условие че не се стигне до глобален ядрен катаклизъм и кой ще стане безспорен световен лидер след нея. Говоря, разбира се, за Китай.
И така, Вашингтон е изправен пред много трудна задача, но тя е изпълнима, защото Русия е готова да сътрудничи. В същото време дали да се пожертва присъединяването на Украйна или Грузия към НАТО е по-скоро принципен въпрос, тъй като в действителност това по никакъв начин няма да повлияе на стратегическата сигурност на Запада. Ето защо е малко вероятно Америка и ключовите европейски държави да започнат война с Русия за това.
Сегашната ситуация не е подобна на ситуацията в навечерието на Първата или Втората световна война, въпреки че има почти всички геополитически предпоставки за това. Факт е, че понастоящем има нов съдбовен фактор — огромният военен ядрен потенциал, който никой не може да пренебрегне.
Няма желаещи за самоубийство.
Някои биха казали, че в случай на споразумение между Вашингтон и Москва ще настъпи опасна промяна в отношенията между Съединените щати и техните европейски съюзници. Но лично аз смятам, че това е изключено и че в крайна сметка всички те ще се съгласят единодушно за това, което Вашингтон реши.
Между другото, европейските елити определено нямат равни по прагматизъм, „танци по свирката на някои“ и исторически флирт с различни, дори най-ужасни идеологии и знаят как да се адаптират, а още по-добре да представят това като свой успех.
Затова според мен всичко ще зависи изключително от Вашингтон, или по-скоро от желанието му да постигне или да не постигне споразумение с Москва. Вероятно дискусиите ще се водят при закрити врати и за всички останали от нашата страна на Атлантика, независимо дали им харесва или не, просто ще трябва да се примирят с това.
Източник: https://www.geopolitika.news/analize/z-meter-o-americkom-odgovoru-rusiji-i-bespomocnosti-bruxellesa/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front